Не всеки може да е Октавия Блейк

Първа Глава

Казвам се Октавия Хенри Блейк на 17 години съм и живея в Монтана*поправка живях. След 1 седмица със семейството ми се местим в Ню Йорк, така де големия град. Предложиха на баща ми нова длъжност в една от най-известните фирми в цял Ню Йорк беше невъзможно да откаже такава огромна възможност. И така се стигна до тук. В момента приготвям нещата си за новия ни дом и изпразвам стаята си. Още не мога да повярвям, че се местим, че ще оставим всичко зад нас. Всичките ми приятели са тук, както и гаджето ми, а всички знаят че връзките от разстояние си остават на разстояние. Приела съм факта, че ще трябва да се разделим преди да тръгна за това вече подготвих речта си и в 2 часа имаме среща в любимото ми кафене, което ми напомня, че е един и половина и нямам никакво време....
Облякох си набързо едни скъсани черни дънки със потник и риза вързана на кръста ако случайно ми стане студено. Естествено Крис закъсня за срещата ни, но в крайна сметка се появи и след като се поздравихме, взехме си по един ягодов шейк и седнахме в любимия ми ъгъл беше време да говоря по същество.

-Крис мисля, че знаеш какво ще ти кажа. Просто ми се иска да се разделим с добро и да не е по телефона. Наистина много те обичам и държа на теб, но про...-крис ме прекъсна хващайки ръката ми
-Няма смисъл да го казваш, както каза знам какво ще кажеш, още като ми се обади знаех за какво ще е тази среща. И напълно те разбирам и аз много държа на теб и искам да се разделим с добро.-не можех да повярвам на ушите си той е съгласен с мен камък ми падна от сърцето.

-Толкова се радвам, че сме на едно мнение. Благодаря ти за разбирането.-отговорих аз. С Крис останахме още 3 часа заедно първо в парка, а после из улиците на града. Когато най-сетне се прибрах нямах търпение да легна и да си пусна някой сериал. Утре щеше да бъде тежък ден, защото ще трябва да се сбогувам с половината випуск, тъй като ни предстои пет дневна ваканция след която аз няма да се върна. След гледане на Тийн Вълк до полунощ си легнах, тъжна за утрешния ден.
________________

Станах в 6 часа, за да имам време да се подготвя за този голям ден исках да изглеждам ослепително, все пак трябваше да остана с хубав спомен в главите на хората.
В 7 без 15 вече бях готова. Слязох долу за закуска и за моя изненада мама се беше раздала в кухнята и беше направила от любимите ми американски палачинки. Като казавм изненада наистина беше изненада, защото мама готви само в специални случаи, попринцип оставя всичко на Аманда (помощницата ни).

-Добро утро, мамо. Какъв е повода за тази прекрасна закуска?

-Реших да те изненадам-отговори въодушевено майка ми-все пак днес е последния ти ден искам да направя нещо, с което деня ти ще започне добре

-Така и направи. Благодаря ти, мамо-целунах мама по бузата и в същото време чух тате да се провиква

-Аби къде са ключовете за джипа.

-На шкафа до огледалото, Хенри.-отговори му мама и ме побутна-Баща ти само главата още не си е загубил.-засмяхме се след, което седнах да закусвам.
Както винаги изядох всичко за секунди. Целунах мама за довиждане и с тате тръгнахме към колата. Когато стигнахме училището не осъзнах, че седя втренчена в училището и не слидам от колата. Баща ми ме събуди от дрямката и ми пожела приятен ден, след което излезнах извън колата и тръгнах към главния вход.

*Бележка на писателя
Това е първата глава от историята. За първи път пиша, така че много искам да чуя мнението ви. И естествено ако ви хареса гласувайте. Скоро ще има и втора глава благодаря на тези отделили времето да я прочетат. ❤