Оливия Пейч, беше съвсем нормално Калифорнийско, 21-годишно момиче, което живееше с баба си. Тя имаше черна коса и много красиви сини очи. Обичаше да си слага червило. Кожата й беше необичайно бяла, това караше червилото да изпъква на меките устни, който имаше.Оливия тъкмо започваше първата си година като колежанка. Всичко беше ново за нея. Нови хора, нови учители, цялата обстановка се различаваше от досегашният й начин на живот. Оливия нямаше много социален живот. Беше затворена и депресирана. Живееше в свой собствен свят.Единственото хоби, което Лив имаше бе да пише дневници.Бюрото в стаята й беше пълно с толкова много тетрадки.
Всяка сутрин тя става, измива лицето си, облича каквото намери в гардероба си и тръгва за колежа. Беше понеделник, обичаше този ден, защото само в понеделник имаше четири часа история. Обичаше този предмет, но господинът беше малко странен. Казваше се Хю. Кой идиот би кръстил детето си Хю?
Господин Хю е странен, защото постоянно в часовете по история, говореше за свръхестествени неща. Вампири, върколаци, вълци. Оливия влезе в часа му, той я погледна остро и рече:
-8:05 e, г-це Пейч, трябваше да сте тук преди 5 минути. Защо закъснявате?
Оливия не можеше да каже, че се е успала, защото цяла нощ е писала в дневника си.Тя се замисли и отговори:
-Имах семейна работа, сър. Извинете.
Той я погледна строго.
-Сядай. Да не се повтаря - каза той. Опитваше се да бъде строг, но тя усети мекотата в гласа му.
Оливия отиде и седна на мястото си. Изведнъж усети как нечия ръка се прокарва през косата й. Тя се обърна, зад нея седеше високо, русо и усмихнато момче.
-Здравей- каза дружелюбно той. - Аз съм Сам Уотър, нов съм.Приятно ми е.
Оливия се зарадва, че най-накрая някой се осмели да я заговори.
-Здравей. - Отвърна тя. И също се усмихна.
-Тази вечер, в 19:30 има купон, по случай началото на годината.- каза Сам. - Бих се радвал да дойдеш.
Оливия искаше да създаде нови приятелства, затова се съгласи.
-Добре, ще дойда - каза тя и отново се усмихна.- Ела да ме вземеш в 18:00 от Оушън стрийт №12.
Сам чудесно знаеше къде се намира, тази улица, защото неговата баба живееше съвсем наблизо.
-Добре.- отвърна той.
Двамата започнаха да слушат лекцията.
След лекциите те си тръгнаха. Оливия започна да мисли какво ще облече за купона.
Нощта настъпи,а Лив още не беше готова. Беше избрала да облече една черна къса рокля.
Часът бе 17:45, Сам всеки момент щеше да дойде.
Оливия се приготви и седна на кожения диван, който беше в хола . Точно в 18:00ч. се позвани на вратата. Лив стана от дивана и отвори вратата. Много се вълнуваше, беше притеснена.. Пред нея седеше младият и красив Сам.
Момичето излезе от къщата и двамата тръгнаха към гората.
-Е, господин Уотър, разкажете ми за себе си - каза тя приятелски.
Сам се засмя и започна да разказва.
-Аз съм от роден тук, в Калифорния. Живея сам. Не съм много общителна личност, но ти странно ме привлече.Водя си дневници, обичам да записвам всеки момент и всеки спомен.
Оливия понечи да каже нещо, но Сам я прекъсна. Той посочи мястото където беше купона. Гората се виждаше от километри, защото имаше запален огън.
-Виж, почти стигнахме. - каза развълнувано Сам. - Хайде тичай.
Сам хвана за ръка Лив и двамата започнаха да бягат към мястото.
Когато стигнаха, видяха ужасяваща картинка - Пияни колежани навсякъде
Сам видя, че е препълнено и предложи на Оливия, да влязат по-дълбоко в гората. Двамата се отдалечиха от мястото на партито.Отидоха на едно затънтено, мрачно място.
Оливия харесваше Сам, той беше забавен, секси и висок. Тя обичаше високите момчета.
Момичето се облегна на едно дърво и двамата започнаха да се натискат. Разгорещиха се.Оливия затвори очи. Изведнъж вените на Сам започнаха да изпъкват, а очите му станаха черни. Той беше алфа-хибрид. Сам показа острите си зъби и преди Оливия да успее да каже нещо, той я ухапа.
Оливия отвори очите си, огледа се. Сам я беше отвел далеч от гората, повече никой не видя Оливия Пейч.
17.10.15г.
