Стената На Тайните Мисли

Ден 1

Влизам в училището 43 минути преди началото на часа. Изминавам с бързи крачки разтоянието до западното крило, изкачвам стъпалата до третия етаж и завивам към нишата, където се намира Стената на тайните мисли. Оглеждам бележките, пръснати по цялата дължина на късия коридор, прокарван пръсти през думите. Някои са изписани красиво и старателно, други се състоят от разкривени и широки букви, а трети са надраскани набързо в някоя открадната минута. Има обаче нещо общо между всички тези хаотично подредени листчета, разкриващи нечии мисли, копнежи, тайни, и то е желанието на хората, написали ги, да бъдат разбрани, да им се помогне. Разбирам това прекрасно, защото самият аз написах първата бележка.

Случи се около година по-рано. Тъкмо бяха минали няколко дни от Свети Валентин, когато баща ми напусна майка ми, местейки се в другия край на света. Смазвана от напрежение и стрес в работата си, единственато, което внасяше щастие в живота ѝ, бе баща ми. Очевидно той не го е осъзнавал, защото така и не се върна. А в онзи ден... В онзи ден тя умря. Буквално. Всички казаха, че е нещастен случай. Казаха, че колата ѝ е поднесла, след което тя е изгубила контрол над управлението и се е блъснала в едно дърво. Беше късна вечер, а на онова място движението никога не е било особено оживено, така че я намерили чак рано на другата сутрин. Всички казаха, че просто не е имала късмет.

Аз обаче знаех истината. Още щом ми съобщиха - 17 минути след като намерили тялото ѝ, 12 минути преди началото на часовете - разбрах истината. Въпреки че се бяхме чули по телефона малко преди катастрофата, аз си мислех, че е добре, че е достатъчно силна да преодолее баща ми. Че ме обича достатъчно, за да остане заради мен. Когато ми казаха, бях толкова ядосан, че просто изхвърчах от нас. Тичах, жадувайки по този начин да изстудя гнева в гърдите ми, да изкарам всички мисли и чувства от себе си и да изцедя силите си. Бях стигнал до училището, когато осъзнах, че въпреки умората ми у мен все още бушува страшна ярост. Часовете вече бяха започнали, така че просто влязох в сградата, разхождайки се безцелно. Минавах за пети път през третия етаж, когато импулсивно извадих листче и химикал. Исках да изхвърля всичко от себе си. Залепих бележката на стената и побягнах в другата посока точно когато училищният звънец оповести края на часа. Очаквах да скоро да бъде махната, но няколко дни по-късно с изненада открих още бележки, залепени около моята.