The Present [Sehun Fanfiction]

Part 1

Здравейте казвам се Никол Андерсън, преди няколко години се преместих в малко градче близо до Ню Йорк и животът никак не е лесен, особено когато нямаш родители и човек до себе си. Преди няколко години изгубих най-важните хора за мен на тази планета, бях в депресия, неможах да се съвзема доста дълго време. Но ето ме, вече успях да стъпя на краката си и в момента работя в най-известната компания в целия град. Въпреки че и работата не ми е много лесна, винаги има начин щом искаш, но стига за мен сега ще ви разкажа една странна случка която ми се случи наскоро.

Понеделник, скучен работен ден или по-точно за мен не беше скучен ден, защото щях да представям важна презентация, която може да ми осигури важно място по-горе в компанията. Да се надигна така да се каже, но стана точно обратното.

Вървях към конферентната зала и закъснявах заради тъпото задръстване. Всички от сградата ме познаваха, но не си правеха труда да кажат по едно здрасти или нещо подобно, завиждаха, че работех със главния на тази шибана фирма, който не ми дава възможност да се докажа, колкото и да опитвах, но днес нещата могат да се променят със тази презентация. Боже толкова закъснявах, ходех толкова бързо, че високите ми петнадесет сантиметрови токчета можеха да се чуят сигурно на първия етаж, тракането им беше ужасяващо силно заради тромавото ми стъпване. Бях пред вратата на залата когато я бутнах всички бяха изнервени до краен предел, че съм изгубила ценното време на високо-поставените лица на фирмата. Всички ме погледнаха, това беше
най-неловката ситуация в която съм попадала.

-Много се извинявам за закъснението ми./ казах оправяйки очилата си. Застанах пред всички точно до монитора и веднага трябваше да започна иначе някаше да се кача на висока а щях да сляза ниско долу. Въпреки че не съм сигурна, шефа ме харесва прекалено много, въпреки това не иска да ме направи съдружник на компанията./

Заплатата ми беше ниска, но ми стигаше за разходите, който имах, добре че живеех в къща та да не плащам за наем иначе щях да живея на улицата. Няколко пъти съм говорила със шефа си да ми дигне заплатата по причини, той все казваше" Ще видим как ще се справиш с тази задача". Винаги съм се справяла отлична със поставените задачи от него, но досега не съм чула да каже " Добре се справи ще ти увелича заплатата". Скоро смятам да напусна и да си потърся друга работа, където ще ми плащат за усилията, които полагам.