Красавицата и Звярът

5. ~Нека войната започне!~

- Това момиче - сочейки снимката на Виктория - просто забрави за него!
Казвах го с такава ярост. Не можех да си обясня как тя е попаднала сред тези момичета.

-Алек, спокойно! Още малко и ще ми се нахвърлиш. - отговори ми Никола- защо да забравя за нея? Тя е бих казал една от най-добрите.

- Казах ти да забравиш за нея!! Не ме карай да върша неща, за които после ще съжаляваш само и единствено ти самия!

- Хмм Алек ти да не би да я познаваш? - говореше той спокойно, сякаш не бе чул заплахите ми.

- Не те интересува! Щом ти казвам да забравиш за нея, значи забравяш!- изкрещях му и се приближих към него, бях готов да му фрасна един юмрук.

- Алек, приятельо,ти си ми като брат. Познаваш ме толкова добре. Както и аз познавам теб много добре.- говереше все толкова нормално и тихо- Много добре знаеш, че аз лесно не се отказвам. Няма да оставя това момиче. Ще изкарам куп кинти от нея. Ти забрави за нея.

При тези думи не издържах и му налетях. С първия удар го съборих на земята. Започнах да го удрям. И той не остана по-назад. Удари ме няколко пъти и се изправи, а аз лежах на пода.

- Това момиче е толкова важно за теб, че си способен да убиеш човека, който беше до теб в най-тежките ти моменти, когато умря Анна- каза Никола и избърса кръвта от носа си.

- Не споменавай името й! - изправих се. Вече стояхме лице срещу лице.

- Много ме убиждаш, братко. Заради някаква кучка си способен да забравиш това което направих за теб, през всичките тези години. Браво поздравления- отговори ми той, но от спокойния му тон нямаше и следа. Той крещеше право в лицето ми.

-Никога не бих забравил това, което направи за мен! Виваги ще го помня и винаги ще съм ти благодарен-беше мой ред да крещя- Но от тогава за първи път се влюбвам отново. Аз дори не я познавам, но ми напомня толкова много за Анна.- снижих тона изричайки последното изречение.
- Няма да позволя да падне и касъм от нея!- изкрещях аз отново . Никола ме наблюдаваше. Беше присвил очи. Гледаше ме яростно.

- В такъв случай, братко нямам какво друго да ти кажа, освен че това което искаш няма как да стане!- каза той и се усмихна с злобна усмивка.- Няма да позволя да ми отнемеш кучката, разбра ли ме??!- изкрещя.

-Защо не ме разбереш? Когато Анна умря, ти...

- Не я намесвай- прекъсна ме той- сам го каза. Но тъй като стана въпрос за нея ще ти кажа че този път няма да ти позволя да откраднеш и Виктория от мен
както направи с Анна!

-Какво?! Какво каза? - казах смаяно,  усмисляйки още думите му.

-Даам!  Добре ме чу, братко. Аз бях влюбен в Анна, щях да ти кажа, но тогава видях как я гледаше, видях как тя гледа теб! -чувствах се безпомощно! Заради това, когато тя умря те разбирах отлично! Не само ти изгуби човека, когото обичаше.
Аз също изгубих. - казвайки това Никола се разплака. Плачеше като малко дете. Не го бях виждал да плаче така от както...откакто умря Анна.

Стоях и го гледах. Нямах думи. Не можех да повярвам какво чувам. Накрая изрекох почти доуловимо:

-Ти си обичал Анна?

-Да. И въпреки това, не посмях да ви разделя. Не посмях да направя нищо. Тя си отиде от този свят, без да разбере за моята любов към нея!

-Толкова съжалявам Никола...аз не знам какво да кажа...

- Не е нужно да казваш нищо Алек.- вече беше спрял да реве и отново ме гледаше бясно.- Няма да видиш Виктория повече. Този път тя ще е моя, МОЯЯ набий си го в главата. Този път не съм склонен да направя тази жертава отново. Чу ли?! НЯМАА!!!

-Ти влюбен ли си в нея?-попитах го аз. Не знам. Какво щеше да отговори. Но ако кажеше, че е не смятах да му я отстъпя. Знам че звуча егоистично, но не ме интересуваше.

-Нее братко. Разбира се че не. Просто няма да ти позволя отново ти да спечелиш! Разбираш ли ме?

-Значи ми обявяваш война, така ли да го разбирам?!- попитах го макар че вече знаех отговора.

-Разбирай го както искаш-злобната му усмивка отново се появи на лицето му- Но знай едно- този път губещият ще си само и  единствено ти. Не го забравяй.

-Не бъди толкова сигурен- казах му аз и му отвърнах със същата злобна усмивка.

- Нека войната започне!

След тези думи на Никола излязох от къщата му и се запътих към колата си. Качих се и потеглих с бясна скорост. Бях готов на всичко за да спася Виктория. Да победя.

Обадих се на Андрей, един от хората ми.

-Къде се намира тя в момента?

- В мола е с нейни приятелки.

-Добре. Не я изпускайте от поглед. Аз идвам след малко.
Нещата се промениха. Подгответе се. Ще я отвлечем.

Надявам се че вш харесва! Скоро ще пиша отнов!
Извинявайте за правописните и пунктуационните грешки!
;)