Special

Глава 1

Закъснявах. Отново. За пореден път. Докато тичах погледнах часовника си. Имах точно пет минути да стигна до училище. Първият ми час беше математика при ужасното чудовище г-жа Сидер. При нея дори и с една минута да закъснееш трябва да напуснеш часа. Влетях в сградата и тичешком изкачих стъпалата до третия етаж. Почуках на вратата на кабинета и отворих като се надявах още да не е влезнала. Сърцето ми спя. Госпожата ме погледна из очилата си с рамка на триъгълници.
- Закъсняхте, госпожице Охара. Минаха цели две минути от началото на часа. Ако обичате, напуснете - каза със суровия си и леден глас.
Обърнах се и затворих вратата. И таз добра. Сега какво ще правя? - помислих си и се запътих към изхода. Отидох в близкия парк и седнах на една пейка. Загледах се в облаците. Видях една гарга кацнала на клона над мен. Гледаше ме с черните си като мънисто очи. Изведнъж чух глас
- Внимавай, внимавай!
Огледах се. Наоколо се виждаха само неколцина деца, които си играеха. Откъде дойде този глас? Кой каза това? Наоколо нямаше никого. Станах и реших да се поразходя. Още се чудех какво стана преди малко, но реших, че може да ми се е причуло. Несъзнателно се озовах на една площ с много дървета и храсти. Седнах на тревата и се заиграх с някаква клечка. Изведнъж чух шум. Изправих се и се насочих към него. Идваше зад един храст. Направих крачка и ненадейно усетих как земята изчезва под краката ми. Извиках и започнах да падам. Падах и падах. Скоро вече не виждах светлината. Пропадах в тъмнината незнайно колко време и изведнъж, както беше започнало , свърши. Тупнах силно на твърд камък. Изведнъж блесна светлина и пред себе си видях едно космато лице с звезда на носа си. Отдръпнах се назад. Това беше звездоноса къртица.
- Предполагам вие сте момичето, което очаквахме.
Изгледах го втрещено. Т- това животно проговори ли ми или вече халюцинирам ?
- Ъъ, на мен ли говорите... господине? - попитах, все още в шок.
- Ами , случайно да виждаш друго четиринадесет годишно момиче тук долу? Хайде сега идвай с мен. Господарят те чака.
- Ама, я чакайте. Как така вие говорите? Защо ви разбирам? Какво става? Явно съм си ударила главата - зачудих се аз.
- Успокойте се , просто ме последвайте и всичко ще ви се изясни. - тръгна по дългия тунел, осветявайки го с факлата си. Стана тъмно и реших да го последвам.
Вървяхме по дълги , влажни тунели без да спираме. Завивахме зад хиляди завои, че чак им изгубих бройката. Първоначално се опитвах да запомня пътя назад, но се отказах. Беше невъзможно. Загубих представа за часа. Изведнъж спряхме. Факлата освети голяма, дървена врата. От двете й страни я пазеха два огромни... крокодила? Какво правят крокодили тук, под земята?! Животните уголиха големите си, остри зъби и после отвориха вратата. Светлината , която блесна от там за миг ме заслепи. След като отворих отново очи пред мен се разкри огромна зала. Цялата в злато и скъпоценни камъни. В другия край на стаята, точно срещу нас се издигаше висок, целият обсипан със злато и диаманти трон. На върха му седеше голям , красив лъв. Стигнахме до подножието на трона. Потреперих. Лъвът ни гледаше от горе с умни и проницателни очи.
- Добре дошла, Мелиса Охара. Крайно време беше да се присъединиш към нас. - заговори с плътен глас. - Утре ще ти обясня всичко. Нека сега отидеш да си починеш. Не се тревожи за вашите. Те няма да разберат липсата ти. Тук долу времето тече по различен начин. Кърт ще ти покаже стаята , където ще отседнеш. - и той посочи къртицата.
Логично име за къртица - помислих си. Кимнах. Ами, защо да не пробвам? Всичко това звучеше прекалено налудничаво, за да е истина и всеки момент мислех, че ще се събудя.
Господин къртица ме поведе по един по-тесен коридор. Неслед дълго спряхме пред една дупка в стената. Нещо като пещера. Той махна плътната завеса , която препречваше входа и ме въведе в малко помещение с тясно легло.
- Тук може да си починеш - каза простичко и излезе.
Седнах на леглото и реших , че ще изчакам до утре да видя какво ще стане.
После се отпуснах назад и затворих очи.