След полунощ

Пролог

- Засякохме... свръхестествено същество зад Бариерата- каза един ангел, паднал на колене до мястото, на което Бог си почиваше.
- Ах, Луцифер явно пак се опитва да направи нещо... - гласът му бе спокоен и дълбок, вдъхващ надежда.
- Не, ние... не можем да определим какво е съществото, но със сигурност не е човек. И все пак има доста силна силова бариера около аурата му, не можем да видим цвета ѝ.
- Интересно... - рече Бог провлачено. - Нека някой проучи по-отблизо. Трябва да разберем с какво си имаме работа, защото усещам, че Луцифер набира сили и скоро отново ще се изправи срещу мен.
- Доброто винаги побеждава! - Каза с уверена усмивка ангелът.
- Драги мой, това изобщо не е задължително...

***

-Господарю! Засякохме свръхестествено същество зад Бариерата!
-Ангелите пак си играят с хора? - Попита красив мъж с черни криле, голям белег от лявата страна на лицето и сериозно изражение. Мъжът, донесъл му вестта, бе слаб, дори мършав и лежеше кротко в краката му.
-Не, всъщност е... доста интересно същество, явно. Нещо ни пречи да видим аурата му и да разберем повече за него от това къде е- сякаш е обвито в някаква мъгла.
-Много любопитно- изкикоти се мъжът. - Искам да ми го доведете! Може и да ми бъде в голяма полза!
-Разбира се, господарю. Дайте ми три дни- един, за да го проуча и примамя, и още два, за да Ви го доведа.
-Имаш ги. И не се връщай с празни ръце, демоне.