Cheerleaders

Prologue

- Никоооол! О, моя скъпа Никооооол! 

Анна беше в захлас. Седяхме в средата на стаята, в старата ми къща в Атланта, прегръщайки се. 

Мечтата ни се сбъдна. Бяхме приети в най-престижния колеж в Ню Йорк, а именно колежа "Уитмор." Всяка година десет гимназисти успяваха да си поправят път сред най-добрите, за да заслужат мястото си в най-престижния колеж в цялата страна. А тази година сред тези десет са добавени и нашите имена. 

- Никооол, не мога да повярвам! - усмихнах се при вида на Анна. Изглеждаше наистина щастлива. 

Беше ни трудно. Още от малки бяхме израснали в сиропиталището "Прошка" във Виетнам без да знаем кои са нашите родители. Когато навършихме шестнадесет с Анна се преместихме в Атланта, живеейки в общ апартамент и до днес. Уитмор беше наша мечта още откакто бяхме на дванадесет, а днес ще имаме честта да пристъпим прага му и да навлезем в нов живот. 

- Заслужаваме го. - от моите очи също се стекоха сълзи. Кой би повярвал, че две момичета израснали в сиропиталище без никаква информация за родителите си биха влезли в такъв колеж? Предполагам никой.

- Заминаваме в Сряда нали? - Анна изтри сълзите си, а след това се настанихме на дивана. 

- Да. Трябва да сме в Ню Йорк най-късно в Събота, за да успеем да се запишем и да се настаним. 

- Какво ще стане с теб и Джейк?

И изведнъж цялото щастие сякаш си проврави път и набързо слезна от плещите ми. Джейк, Джейк... как щях да го оставя? 

- Аз... не бях мислила за това. - усмивката от лицето ми се изпари, Анна сложи ръката си на рамото ми, а след това ме придърпа в огромна прегръдка. 

- Всичко ще бъде наред.