The Good Witch

Chapter one

Тъкмо приключих с оправянето на леглото си,беше много лесно само замахнах два пъти с ръка и всичко беше подредено. Тръгнах по стълбите надолу към кухнята за закуска. На масата стояха мама,татко и досадния ми брат,който мразя откакто съм се родила,а Делия прислужницата сервираше.

-Добро утро! -поздравих бодро и се настаних на обичайното си място.

-Добро да е миличка,как спа?-попита мама усмихната, а аз отвърнах на усмивката и казах:

-Спах ИДЕАЛНО! Защото сънувах най-хубавия си сън в живота ми. Сънувах, че съм единствено дете и вие мамо и татко сте ме водели в Дисни Ленд, а Лео въобще не съществуваше.- разказах щастливо, а брат ми ме бутна силно,при което изохках, а родителите ни се засмяха.

Бях ме идеалното семейство,само че аз бях изрода, тъй като бях вещица или нещо като магьосница,но само мама знае за това,защото само на нея казах. Случайно разбрах докато се ровех из интернет в търсене на какво се дължи нечовешката ми сила.

Докато се осъзная вече всички закусваха. За това и аз започнах да се храня кротко.

След закуската се отправих към входната врата взимайки раницата си. Качих се в колата на брат ми и потеглихме към училище.

Тук в гимназията беше различно. Не се чувствах щастлива покрай тези хора с пластмасови лица. Бях нещо между популярна и аутсайдер...бях нормална,но не допусках никой от тези идиоти близо до себе си,защото вероятността някой да ме разкрие беше огромна. Имаше и един тип момичета,които се преструваха на мои приятелки само и само,за да са покрай сексапилния ми брат. Пфф,само като си помисля за него ми се доповръща. Та, за това предпочетох да бъда сама.

Запътих се към първия час,който беше Биология. Заех обичайното си място на първия чин точно пред бюрото на учителката и отворих учебника,а от него се показа едно листче с надпис "Загубенячка"! Стиснах челюст и се опитах да се успокоя,защото много добре знаех кой е. Клаудия! Винаги ме е мразила,дори когато я мислех за моя приятелка,дори когато и' поверих тайната си. Тя ме заплаши, че ще каже на всички в училище,даже на медиите,че съм вещица ако не накарам брат ми да се влюби в нея,но успях на време да и' направя заклинание, за да забрави.

След като часа свърши се запътих към следващия час, който беше спорт. Влязох в съблекалнята и се зарадвах,че нямаше никой,за това отидох зад всички шкафове и започнах да се обличам. Тогава чух вратата да се отваря и си направих заклинание за невидимост. Чух женски гласове да се смея и моментално се приближих към тях. И както предполагах беше Клаудия и двете и' дружки. Започнах да ги слушам какво си говорят.

-Тази Аннабел е голяма задръстенячка!-каза едната.

-Според мен е кучка,която си търси внимание.- включи се и втората,а нервите ми започваха да се опъват.

-Колкото и голяма кучка да е,и колкото и да я ненавиждам ще трябва да се преструвам, че ми пука за нея,за да може Лео да ми обърне внимание! Тъпата пача ще съжалява, че се е родила!-допълни Клаудия, а аз вече не издържах и се показах,а те се опулиха. След това рязко разперих ръце към двете посоки и шкафчетата,които бяха от двете им страни полетяха назад. Не съм осъзнала,че в момента бях метър над земята с чисто черни очи. Вгледах се в тях,а те се бяха свили на кълбо и плачеха. Доближих се до тях и им направих заклинание да забравят за днешния ден и най-спокойно излязох от съблекалнята,а след мен вътре се втурнаха всички учители,ученици и директора. Направих заклинание за телепорт скрита в един храст, и се озовах точно в моята стая върху леглото.

Никой няма правото да се държи с мен като с отрепка,все пак и аз съм човешко същество от части,но не заслужавам това. Сега поне си отмъстих за всичко,което ми е сторила. Усмихнах се и заспах.

Това е новата ми история! Надявам се да ви хареса!