The Good Witch

Chapter 4

Колата спря точно пред някакъв огромен замък, който беше много далеч от града,намиращ се вдън мрачната гора. Слязох от колата и се озовах точно пред огромната порта на училището. Мъжът свали куфара ми и отвори портала. След всяка една моя крачка изпитвах страхопочитание от това място. Нямаше нищо общо с града. Този замък е най-мрачното място в Магическия свят. Когато престъпих прага цялата настръхнах. Как до сега не съм разбрала за това място,което излъчваше толкова магическа енергия. Гледката вътре ме накара да ахна. Подвижни стълбища навсякъде. Стените бяха окичени с живи картини,а червените пътеки, които се намираха на всяко едно стълбище сякаш летяха,защото от мястото, на което бях аз си личеше, че са с 10 сантиметра над земята. Имаше и рицарски одежди от двете страни до вратата,които държаха по една добре изострена брадва,която без проблем може да сложи край на живота ти. Пристъпих още една крачка напред, но светкавично се върнах назад стояща на милиметри от двете брадви, които се спуснаха рязко. Отдъхнах си, защото можеше и да се поминам. Тези хора тук са луди,а мама мислеше, че аз съм. Бях ядосана и се разкрещях на шофьора ,който стоеше близо до мен,а той само се хилеше.

-Що за недоразвито същество ще оставя такива опасни за живота неща? Вие в ред ли сте хора?-лицето ми почервеня от гняв,а той продължаваше да се смее още по-силно и от преди. Но за капак още два смяха се присъединиха към него.

След миг се озъртах наоколо,а броните отстрани мен започнаха да се движат и в следствие осъзнах,че от тук идват двата смяха. Те свалиха одеждите и пристъпиха по-близо до нас. Смеха им отекваше из просторния коридор,а аз още не разбирах какво е толкова смешно.

-Кое е толкова смешно,че да се посмея и аз!?-скръстих ръце пред гърдите си заемайки сериозна поза.

-Ти!-отговори едно от момчетата,а аз извъртях очи правейки му заклинание устата му да залепне и ги избутах от пътя си. Направих знак на шофьора да ме последва,а той като послушно кученце се провря между тях и дойде.

-Между другото,аз съм Томас,а това е брат ми Кевин!-каза единия приближавайки се към мен,за да се здрависаме,а другия извъртя очи гледайки ме злобно.

-Между другото на мен не ми пука!-казах и избутах ръката му.

Започнах да се изкачвам по стълбите оглеждайки всяка една картина подминавайки я. Направих път на шофьора,за да ме води и предполагам,че трудно ще свикна тук. Само стълбището е една главоблъсканица.

Най-накрая стигнахме два коридора,на левия имаше нещо като стражи,които го пазеха,а левия имаше врати. Само врати от двете страни. Този коридор беше бездънен.

-Стаите отляво са  момчешките стаи,а от дясно момичешките. Аз съм Едуард и работя за директор Каролин Дивайн. А това е твоята стая.-каза показвайки ми дървена врата,без дръжка. Обърнах се за да попитам за упътвания тук,но него го нямаше.

Седнах върху куфара и зачаках някой да се появи,но нямаше никой наоколо. Беше пусто...много пусто.

-Червената врата...-започнах да се оглеждам чий е този глас. Но нямаше никой. Звучеше като шепот. Изправих се и започнах да обикалям.

-Ехо? Кой си ти?-попитах озъртайки се наоколо.

-Червената врата,дете... Тя те призова тук...

-За каква врата говориш? И кой си ти...Ехо,къде отиде?-този глас разбуди любопитството в мен.

-Хах,тази да не са я докарали от лудницата тук? Защото, щом си говори сама за червени врати..то тя е пълно хахо.-обърнах глава и видях момчетата, които ми бяха устроили онази шега. А сега онзи,на който залепих устата се заяждаше с мен гледайки ме с насмешка.

-Брат,остави я намира! Какво ти е направила,че да се заяждаш така?... А,да залепи ти устата,за което и' благодаря! -Защити ме брат му присмивайки му се,който май се казваше Томас.

-Ха-ха,сега самовлюбения задник си няма работа и се заяжда с последния човек,който иска да го вижда!?-хапливо отвърнах и им обърнах гръб сядайки отново върху куфара си.

Те се обърнаха и си тръгнаха. Изправих се рязко и поех въздух. Почуках на врата с намерение някой да отвори и тогава чух само едно "Охх". Почуках още веднъж и някой проговори.

-Ти луда ли си ма? Стига си ме удряла!-кресна ми някой. След миг върху вратата се показаха чифт очи и уста. Изплашено тихо извиках от уплах и тръгнах да вървя назад. Супер! Спънах се на куфара и паднах на земята удряйки си главата в отсрещната врата.

-Какво става тук? Реналдо,кой ме удари?-след това и другата врата насочи погледа си към мен, а аз не знаех на къде да бягам.

-Тази откачалка не спря да ме удря силно?-оплака се моята врата.

-Ооо,тя е красива! Хей,момиче как се казваш?-попита съседната врата.  Изправих се бавно изтупвайки дрехите си и се усмихнах на вратите. Явно наистина съм луда!

-Здравейте, казвам се Аннабел и съм нова!- казах и погледнах извинително Реналдо. -И,съжалявам, че те удрях,но никой не ми обясни как да те отворя.

-Аз съм Гризман,а това е Реналдо! -Представиха се.

-Е, Реналдо, ще ме пуснеш ли да вляза?-усмихнах се вежливо.

След малко вратата изкърца и се отвори широко,а аз се ококорих на гледката пред мен.

А/Б

Надявам се да ви хареса,качвам я по-рано само заради semi_h 💘