Нова игра: Киберпортация/ New Game:Cyberportation

Войната на елементите

Морският свят:
"Пирати славни сме ние, нищо не ще ни сломи, йо хо хо и бутилка ром!" Пееха пирати, плаващи в забранените води на Кракен. Корабът им беше голям и стар, имаше скелети по-него и беше обвит в паяжини...под тях имаше цял един воден свят. Огромни подводни сгради , някои като тези на звездните хора, а други във формата на миди. Плуваха русалки, сирени, горгони, морски хора и той. Кракенът.
Имаше съвет.
-Ние бяхме предадени! Щом не искат мир ще им дадем война! Водните твари ще властват!-Извика краля на моретата Посейделон - братът на Посейдон.
-Няма да оставя народа си да загине от едни огнени нещасни твари! Водата гаси огъня, а ние ще огасим този огън! Ще елиминираме и другите елементи... Вдигайте корабите и оръжията ще има война!- Придворните се разплуваха. Сирените трябваше да придобият сила за предстоящата битка и се насочиха към набелязаната си мишена, а именно пиратите. Те изплуваха над водата, после се гмурнаха на дъното и се изтреляха във въздуха падайки на борда. Пиратите взеха пушките си и започнаха да ги обстрелват, но те хванаха трима и ги завлякоха към дъното на океана.
-Излитаме! Излитаме!- извика капитана. Дясната му ръка завъртя някакъв лост и кораба се издигна във въздуха и полетя.
Сирените разкъсаха тримата пирати като акули и ги нагълтаха.

Елемента въздух...
Ангелите плачеха, те бяха толкова раними. От всяка една тяхна пролята сълза, перата на красивите им криле капеха. Арчу седеше бесен опитвайки се да не изказва яда си, защото това бе забранено в този свят.
Габриел се разхождаше из облаците мислейки си "какво ще стане ако..." Той беше против хаоса, но щом камъните са счупени все някой елемент трябваше да е на власт,а това означаваше, че другите четири ще са просто поклонници. Той не искаше ангелите да се кланят на когото и да е било. Той също свика съвет и там бе отредено същото. Война.
Звездните хора подготвяха колнията си от свръх развити машини-оръжия.

Настъпи пълен мрак. Небесата се отвориха всички светове се обединяваха . От водите изплуваха огромни тунясали кораби в които бяха кръвожадните русалки, а зад цялата им флота на която краят им почти не се виждаше беше Кракен.
Небето се разкъса на две. Едната страна беше затрупана с облаци, тази на ангелите, които хвърчаха въоръжени. Арчу излезе и изпищя с писък на орел, който щеше да проглушее всички ни.
Другата част от небето разтвори атмосферата и величественият космос се появи, а от там започнаха да нахлуват свръх механизираните летящи кораби. Много от арамадата беше на летящи бордове и бяха въоражени с базуки.
Земята се разцепи и от пукнатината която продължаваше с километри наизлязоха виновниците за това положение ... огнените хора придружени с дяволи, които те убиваха само със смразяващият си поглед.
Ние се въоръжихме със стрели и топове. Рицарите бяха в метални доспехи обвитви в растения.
Аз и принцесата седяхме в замъка заедно с останалите спасили се жители,а тя не спираше да плаче.
Волгемор влезе с гръм и трясък преоблечен в доспехи, готов за бой. Той прегърна силно Еретрея, целуна я по-главата и двамата започнаха да скърбят.
-Не се тревожи миличка, татко ще оправи нещата ще видиш всичко ще е наред!- погали я той и отново я целуна нежно по главата.
-Не го прави! Не го прави татко, моля те ... недей! Няма да мога да живея без теб! Няма! Ти си моята опора!- извика тя плачейки падна в краката му, сълзите ѝ капеха по-железните му ботуши. Той преглътна сълзите си.
-Сбогом миличка!-Обърна се той и излизайки тръшна портите след себе си. Еретрея викаше, тропаше, дереше.
-Всичко ще бъде наред!- опитвах се да я успокоя аз.
-Ти не разбираш!-Развика ми се тя, лицето ѝ беше потънало в сълзи. -Той ще се самоубие Бен! Баща ми ще се самоубие!
-За какво говориш?
-Има още един начин хармонията да бъде върната, ако член на кралското семейство на елемента земя се промуши с меча на възраждането по-време на война за надмощие. Понеже земята е майката на всички други елементи членовете на този елемент са
по-силни и ако владетел се самоубие силата му ще излезе от тялото му и ще замести мястото на камъните! Силата е в нас, а баща ми ще се жертва!-Обясни ми тя макар и викайки от душевната си болка. Аз не можех да оставя нещата така. Излязох от залата и отидох в мазето. Облякох броните, грабнах един лък и торба със стрели и излязох на бойното поле, готов за битка! Камбаните на замъка зазвъняха и замъка стана невидим. Може би в моят свят аз съм нещастникът и загубединякът, но в този момент аз не можех да бъда тази личност, трябваше да защитя тези хора.
Битката беше неописуемо жестока. От всякъде хвърчаха гюлета, копия, стрели , ръкопашен бой.
За първи път стрелях с лък. Лучках враговете лесно..."сякаш бе видео игра" помислих си аз и тогава нещо ми просветна, но тъкмо да се сетя видях Еретрея как тичаше и тя като мен с лъкът и обстрелваше враговете бранейки народа си. Аз отидох при нея не спирайки да стрелям.
-Защо си излязла!? Връщай се в замъка той е единственото защитено място тук! (Заради магията на елфите)
-Не! Аз съм войн и ще се бия, като такъв! Няма да оставя тази игра така!-Тогава аз започнах да си спомням и се замислих...
"Игра" Ама разбира се... онзи човек ми даде играта, но тази битка е същата която аз играех и после нещо ме дръпна в телевизора и се озовах тук!...Това означава, че ...нищо тук не е истинско! Аз се намирам в киберпространството! Случващото се е нереално!"
Но докато обработвах случващото се от земята се показа един огромен крак на динозавър. Земята се разтресе, пропука се цялата, а от огромната пропаст излезе самият Луцифер яхнал динозавър. Двмата излязоха на повърхността с гръм и трясък.
Ронтидиус придтъпа на пред поразен.
-Ронтаная!?
-Радваш ли се да ме видиш братко?- разсмя се той. Ронтаная беше същият като Ронтидиус, но разликата беше, че Ронтаная беше белязан от ада с рога на дявол.
-Предател!-Извика Ронтидиус и се втурна към него нападайки го. Ронтаная му отвърна.
-Продаде душата си на дявола!
-Аз искам да контролирам всичко и всички, а за целта ще направя каквото трябва, колкото и години да се налага да чакам под земята!- удари го той. Звездните хора и ангелите се сражаваха във въздуха, а русалките продължаваха да ни обстрелват.