Не поглеждай назад...

,,Недей,,

  Стоейки пред сградата всеки усеща този студен бриз , който сякаш им пронизва кожата ...
-Хора , не смятате ли , че това е перфектното място ...?-развалнуван казва Тоби
-Перфектното място за...? -добавя Ашли
-Перфектното място за убийство -намигва на Ашли - Замисли се ... Група тинейджъри като нас пътуват за някъ...-прекъсва го Кейт
-Тоби , млъкни ! Знаеш , че се страхувам от такива неща ...-навежда глава и опитва да не слуша
-Та да продължа ... Виждат тази изоставена сграда и решават да влязат вътре ...-Рик се промъква зад Ашли- Интересно им е , влизат във всяка една стая , разглеждат ... Разделят се , всеки върви нанякъде ... Чуват се стъпки , но никой не обръща внимание , продължават да разглеждат ... Чува се скърцане , но пак никой не обръща внимание ...Сама си в една от стаите опитваш да се върнеш при приятелите си , но си се изгубила и тогава усещаш ... Ножа опрян в гърба ти и чуваш леко шепнене ,,Не поглеждай назад,, и тогава ...
Рик хваща Али за гърба и извиква в ухото й
Аааааааа!!! - виква с цял глас
Обръща се и вижда Рик
Какво правиш идиот такъв ...?!-викайки в лицето му го удря -Много си гаден ...-казва Ашли почти разревана от страх
Всички се смеят без Вийв . Всички влизат , Вийв дърпа Ашли настрани
-Хей Аш добре ли си ?- загрижено пита Вийв
-Ти пък какво се интересуваш ? - дърпа се от Вийв и влиза вътре
-Окейй... Явно има нещо сериозно...-влиза след Ашли
Стоят посредата , в къщата няма живот , няма цветове , няма въздух ... Една мъртва сграда с ... Мъртвешки тайни . Пред тях има стълби , които водят на втория етаж Мег,Кейт и Ашли се качват .
Тоби , Дийн , Рик и Вийв влизат в първата стая на първи етаж.
Има разкъсани рисунки , спринцовки и дрехи.
-Уау , това място не ми харесва ...-казва стресната Вийв
-Аз го обожавам !- весело казва Тоби
-Имам чувството , че тук е имало доста усмивки , но и толкова сълзи -казва изтръпнал Дийн
-Хора , погледнете ...-навежда се и взима една розова малка детска обувка от земята - Погледнете колко е малка...-пуска я на земята
-Какво стана Рик ? - вдигайки обувката казва Вийв
-По обувката има кръв , а знаете колко съм гнуслив !
-Хора , тук има откъсната страница от вестник - казва Тоби и вдигайки започва да чете-Господи , хора това е бил детски дом ... В който през  през зимата на 1967 се е извършило масово убийство ... Няма оцелели... -с всяка дума става все по тиха и изпълнена с тъга
Вийв поглеждa отново обувката и сякаш тази малка обувка не значеща нищо , разкъсва сърцето й на хиляди парчета...
-Господи , искам да се махна от тук - бягайки от сградата очите й се насълзявaт
Дийн излизa навън с нея
-Хей, добре ли си ? Какво стана ? -разтревожено пита
-Видя ли колко е малка обувката ... Представи си дете на няма може би една година да умре по този трагичен начин -говори през сълзи
-Спокойно , понякога съдбата е ужасна , понякога хората са ужасни ...-прегръща я
-Искаш ли да влезем в караваната там да ги изчакаме ?
-Не , Дийн ти отивай аз сама ще стоя в караваната искам малко да съм сама ... Иначе благодаря -прегръщайки го , го целува по бузата
Дийн се връщa в сградата при момчетата , а Вийв влизa в караваната и сяда да си почине
-Не искам да съм тук ... Това място не ми харесва! -казва си тя сама  на себе си
Мег , Кейт и Ашли горе разглеждат всяка една стая
-Между другото какво става с теб и Вийв ?- питa Мег
-Нищо какво може да става ...Ъхх , тук има доста паяци , искам да се махам !-казва Ашли опитвайки се да избегне темата
-Да , и на мен не ми харесва това място ...-добавя Кейт
-Сигурна ли си ... Смисъл виждам , че постоянно се заяждаш с нея ...-добавя Мег
-Да ! Няма нищо ... А и да имаше нещо вие пак щяхте да я защитите .... Остави аз отивам в караваната !- Слизайки по стълбите чувa детски смях , който кара кръвта й да замръзне ...Оглежда се да разбере откъде идва смеха ... Продължaвa да върви ... поглежда напред , а пред нея стои малко русо момиче със сини очи и дълга черна рокля ...Ашли замръзва , кръвта й става на кубче лед , не може да помръдне ...
Здравей ! - казва с нежен глас момиченцето
Ашли стои и я гледа
Здравей!-казва момиченцето отново
Ашли не помръдва
Здравей!-казва по настоятелно
Опитва се да отговори , но не може
Здравей!-изпищявa с цяло гърло момиченцето
Ашли се сепва , премигва и пред нея няма никой , не знае дали това е истина или въображение ... Стои на стълбите не може да помръдне ...Зад нея се появяват Мег и Кейт
-Хей , Аш нали отиваше в караваната ... Какво стана ?-питa заинтересовано  Мег
Ашли пребледняла се обръщa и отговори:
-Д-д-да , просто реших да ви изчакам -усмихва се
-Уооу , Аш изглеждаш все едно си видяла призрък ! -засмивa се Кейт
-Да , господи кажи ми , че не си видяла плъх !- поглежда сериозно Мег
-Ъммм , всъщност н...-бива прекъсвана от Кейт
-Добре както и да е нека да вървим , че не ми се стои тук !- казвайки това Кейт хваща Мег под ръката и тръгват към вратата . Ашли бавно върви зад тях .Момичетата чакат пред сградата момчетата , които тъкмо отварят вратата
-Оо ,момичета видяхте ли нещо призрачно ? - питa сериозно Тоби
-Уууу , пак твоите тъпни ! - казва ядосано Кейт
- Нека да вървим... Вийв ни чака в каравата ..!-казвайки това Дийн и другите тръгвaт към караваната спряна настрани . Тоби отивa до Аш
-Хей , Аш защо си толкова уплашена ? -пита загрижено Тоби
-Тоби , сега не ми се говори... Става ли като стигнем в хижата ? -отговaря Аш
-Да разбира се ! - всички влизaт в караваната , Вийв е заспала на последните седалки отзад
Мег , Аш и Кейт стоят отпред при момчетата и си говорят , а Вийв спи и сънува ...