Горещината жулеше по кожата
като разгневена оса. Беше над 36 градуса по Целзий и дори за тези, които се криеха под сенките, нямаше спасение. Кейт и Алекс чакаха автобуса си от поне двадесет
минути, но градският транспорт упорито поддържаше имиджа си на разлигавено дете. И като капак, не само жегата беше задушаваща, но и близостта на гимназията.
- Остават още четири дни, а ние все още учим. Ако това не е Адът, то сме много близо до него – иронично отбеляза Алекс.
Очакваше отговор от Кейт, но тя бе забила лице в телефона си и единствените неща, които привличаха вниманието й бяха шишето със студена вода и белият екран. Но разсеяността й се компенсираше, защото този път имаше друг, който да слуша Алекс.
- Не сме виновни ние, че ти не можеш да се справяш – усмихна се Ейдриън, подпирайки ръката си на рамото й.
В някой друг случай неговият допир щеше да я накара цялата да настръхне и да прогори кожата, там където се докосваха, но сега под жаркото слънце всяка капка чувствителност, деликатност и толерантност се бе изпарила.
- Глупак на десет часа, Кейт. Хайде да се махаме.
- И ако мога да попитам къде точно ще отидем? – леко повдигнатата й вежда казваше „Забрави", а живите й очи, които шареха наоколо, обхождайки единственото сенчесто място в радиус от един километър, обясняваха точно защо няма да мръднат и сантиметър.
- Къде ти отидоха обноските, Алекс. Да не би да се стопиха – поряза я Ейдриън отново.
- По- добре гори калории, не обноски –добави Джейлдри изотзад, разрошвайки русата си коса с цвят на горена захар. После й намигна. Знаеше, че е секси. Беше го осъзнал още преди единадесет години, когато в първи клас всички момичета му се лепяха като мухи
на мед. Година по- късно вече беше сменил половин дузина гаджета. През лятото на 2014 Данна Грейси му плати три стотака, за да му направи свирка. Нечувана глупост. В десети клас ходеше с три момичета едновременно, което един Господ знаеше как се бе случило, и още по-чудно за всички бе, че продължи почти година. Всъщност, до преди месец, когато остана затворен с Алекс в хижата на техните в продължение на две седмици. Което се оказа доста време за една такава напълно
взривоопасна комбинация, каквато бяха те двамата. Точно заради всичко това осъзнаваше, че е секси, че я подлудява и че тя го мрази повече, отколкото някога
би могла да го обича. Но Алексис знаеше дори още по- добре как да го накара да млъкне. Всъщност, по-точно казано, знаеш как да остави и двамата с широко отворени очи и плътно затворени уста.
Тя се приближи към Ейдриън, обви ръце около врата му, надигайки се на пръсти. Убеди се, че всички гледат и хвърли последен поглед към Джейлдри, намигайки му. Шах и мат. И точно, когато устните им почти се докоснаха, се отдръпна леко. После оставяйки мокри целувки по бузата му, прошепна тихо, така че само той да може да я чуе.
- Знаеш ли, бих те целунала, но предвид арогантността, която дави думите ти, плаши ме възможността да изгориш и езика, и устните ми.
После ефирно се отдръпна и, забелязвайки пристигащия автобус, издърпа Кейт за ръката и се втурна бързо към отворените врати.
Повече не погледна към тях. Големият прозорец, от чиято страна тя беше седнала, примамливо я приканваше да се обърне и да се наслади на смаяните им лица, но хладният въздух, разпръснал се от климатика,
беше възродил спомена за егото й и то сега добре знаеше мястото си.
- Обичаш да си център на внимание, а? – след 16 светофара, 40 минути и над 33 завоя, Кейт прекъсна дълбоките й размисли.
Но уви. Отговорът, който
получи, бе хладно мълчание. Дали защото нямаше желание да говори или защото реално бе потънала толкова дълбоко в съзнанието си, никой не знаеше.
