Две
Преди един месец всичко беше нормално. Толкова простичко, че даже скучно. Алексис не беше Алексис. Джейлдри въртеше един билюк момичета на малкия си пръст. Кейт отричаше обвиненията, че харесва Ейдриън. Ейдриън дори не познаваше Кейт. Чу за нея покрай Алексис. А за Алекс разбра покрай Джейлдри, който пък я беше открил в Instagram. Някакъв негов приятел харесал снимка на братовчед си, където тя била отбелязана. Схемата- чук. Да се гръмнеш от рас. Случайността беше голяма глупост като цяло. Но както Джон Грийн казва: 'It's hard to believe in coincidence, but even harder to believe in anything else.'
Още по-шнатаво бе, че когато Джейлдри беше попитал коя е тя, Томилис пусна муха в главата му с поредната си малоумна история, в която обаче имаше огромна доза истинност.
Та в общи линии всичко в АД ,,Сънфлауър" беше така, както го бяха оставили Капоус десетилетия назад. Ред, йерархия, пари. Нищо типично за мейнстрийм училищата, но ежедневие в това тук.
Но да започнем от начало, Капоус бе една от най- влиятелните фамилии в целия свят- ,,създатели на киното" и основатели на Академията. Бяха дразнещо известни от почти два века, срамно богати, видимо надменни и винаги досадни. А да, и опияняващо красиви. Без изключения. Беше малко плашещо. Но как се очакваше да си грозен, когато баща ти е сравняван с гръцки бог, а майка ти е забравила да остарее през последните четиридесет години. Просто се раждаш с всичко наготово и светът е в краката ти с едно щракване на ръката. Затова и беше съвсем нормално самочувствието ти да е малко по-високо от Empire State Building. Джейлдри беше седмо поколение актьор. Пра пра пра пра пра пра внук на Делейрати Капоус. Първият Капоус, издигнал тая' сграда буквално от нищото. Дългата му кариера и безкрайните му пътешествия не му дали възможност да завърши образованието, което щяло да му вдъхне нужното самочувствие. Затова създал място, в което синовете му, внуците му, техните деца и така нататък щели да имат тази възможност. Трудно беше човек да повярва, че личност като него, останала жива в историята ни двеста години, е страдала от липса на самоувереност, но светът беше откачено нещо. Пък и за разлика от следшествениците си той бе започнал от нулата. Често го наричали "Херувим". Ангел на любовта- красив като нея, и пазител на живота- увековечил го с поредица от филми. И булвално всеки един негов проект се бе превърнал в изкуство в целия смисъл на думата. Дори Алексис с нейната си налудничева упоритост не можеше да го отрече. Делейрати е бил човек, изпълнен с толкова харизма, че вместо да се изчерпа за всички тези години, тя успява да зареди с енергия и най-апатичния сухар, докоснал се до творчеството му поне за пет минути.
⁃ Но талантът на Капоус стига само до тук! След Делейрати всички нататък са просто надценени!- беше заявила Алекс веднъж на всеослушание.
Естествено не си спечели много любов от това си душевно излияние.
⁃ Мълчи, по дяволите, руса глупачке- беше я скастрила Кейт. - Някой път ми се иска устата ти да беше по малка, а думите - по-незначителни.
Разбира се, това й желание беше потънало със скоростта, с която се потъваше в блато от интриги. Само минута по-късно Алекс беше изхвърчала от ученическата стая с поредните остри думи: ,,Няма да правя проект за Джема Капоус. Това е безумно глупаво. Какво да напиша, че е известна само и единствено заради името, което носи ли?" Беше си навлякла доста неприятности с това си изказване. Четири месеца по-късно все още караше поправителни часове и помагаше за приготвянето на баловете и гурме вечерите, които се организираха всеки четвъртък. Впрочем тук беше моментът да се вметне, че Джема Капоус всъщност бе майката на Харълд Джейлдри, Тесалия Джейлдри и Игор Джейлдри. Теса и Ига бяха близнаци с година по-големи от Харълд, с година по-надути и с година по-богати. Баща им от друга страна беше скромен човечец. Безумно красив и безумно добър. И както в живота винаги се очертаваше, проявиш ли доброта, честолюбие и морал, достойни за възхищение, с извинение, но ебана ти е мамата. Хората с добри сърца не живееха дълго. И Той беше пример точно за това.
Максим Джейлдри бе основал империя и бе умрял за нея. По нещо напомняше на Делейрати. Може би по това, че и той се беше влюбил в ароганто олицетворение на Инвидия- богинята на завистта и ревността. И че той също бе създал ,,семейство на позора"- любимите реплики на Алексис. Първият Капоус всъщност се беше оженил за Адел Сънфлауър и за да увековечи името й, с което тя ,,така трудно се разделила", нарекъл Академията Делейрати на нея.
⁃ Защо свестните мъже все си избират такива жени- Алекс въздъхваше за пореден път.- Не може ли...
⁃ Да си изберат теб- прекъсна я Кейт.
Дълга, дълга история, без начало и без край. История, която беше останала във времето като мастилено петно по бял плат. И за огромно съжаление АД ,,Сънфлауър" далеч не беше мястото, което някога е трябвало да бъде.
Скъпо Писмо,
Ще напиша това до теб. Ще го нарека писмо #1 от поредицата ,,Писма без получател". Не оставай с впечатлението, че нямам приятели. Имам. Просто не и такива, които да разберат.
Не знма как попаднах тук, нито как се води писмовен дневник, но знам че и двете не ми харесват за сега. Дано да задобрея скоро в поне едно от тях.
Вечно твоя А ❤️
Скъпо Писмо,
Бясна съм. Петък тринадесети е. По график- щастливият ми ден, но уви. Тук няма такова животно като ,, щастлив ден". Но преди да ти се оплача, нека ти обясня малко за АДС. Академията Делейрати Сънфлауър беше възможно най-отвратителното място, на което можех да попадна. Но, както беше всеизвестно, съдбата бе кучка и винаги щеше да бъде. Затова и не се поколеба, когато трябваше да ми натресе всичките тия неприятности. Меко казано, тук беше различно. Буквално с главата надолу. Само като започнем с това, че учехме седемнадесет години. От шестгодишни до двадесет и три. Естествено, аз пристигнах по- късно и нямах възможността да си намеря особено много приятели. Всички тук се познаваха от деца.
Първите десет години се водеха класови, докато следващите седем бяха курсови. Аз карах първа курсова и определено не се справях. Закъснявах за спортния празник с вече половин час. Кейт ми мрънкаше да се успокоя. Нямало как автобусът да се телепортира. Но аз не бях особено спокойна, защото бях от организаторите и трябваше да съм там от сутринта.
Вечно твоя А ❤️
