The princess & the beggar [oneshot] {EXO Sehun}

Принц, зад маската на просяк

- Ваше Височество , време е да ставате за училище! - чух тихият гласец на Ким Ън Джи, икономката на имението ни.
- Моля те, не ме наричай така! - промълвих сънено и разтърках очи - Това е майка ми.
- Но вие също сте принцеса! - отвърна ми жената.
Станах от леглото и отидох в банята, за да се изкъпя.
- Не бива да пренебрегвате потеклото си, госпожице Че Ри...- продължи с тирадата Ън Джи, след като се върнах в стаята си.
- Аз съм Ан Че Ри, не И! А и отдавна Корея не се управлява по този начин. - отговорих и седнах пред голямото огледало.
Жената застана зад мен и започна внимателно да реше кестенява ми косата, после я изсуши и я нави с маша.
- Аньонгхасеьо / Добър ден/! - поклоних се, след като влязох в трапезарията, но когато се надигнах, забелязах, че омма я няма.
- Седни, дъще! - покани ме аппа и се подчиних.
- Къде е омма? - попитах го притеснено.
- Трябваше да замине рано сутринта. - отговори ми и тогава сервираха закуската.
Имах лошо предчувствие.
- За къде? - продължих с въпросите.
- Пхенян.
Изтървах приборите си и го погледнах шокирано.
- Какво ще прави омма в Северна Корея?! Там е опасно! Ами ако нещо и се случи? - изправих се.
- Не се тревожи, охраната ни е сигурна, няма да посмеят да я нападнат. - опита се да ме успокои баща ми, но аз се изплаших още повече.
- Какво ще прави там? Кога ще се върне? Защо отиде тя, а не някой друг?! - усещах сълзите да напират в очите ми.
Омма не беше коя да е! Преди да се омъжи за татко, тя бе И Хонг, последната наследница на кралския род.
- Случаят беше специален и изискваше тя да присъства, Че Ри-я! - аппа повиши тон.
- Страх ме е, че ще и се случи нещо аппа! - заплаках.
Той се изправи и ме прегърна, след това ме целуна нежно по главата и избърса сълзите ми.
- Всичко ще бъде наред, обещавам ти го! - прошепна ми.
Бях загубила апетит, затова направо се качих в колата и ме закараха в гимназия " Йон Джу " или както го наричаха повечето: "Училището на богаташите". Повечето хора в него бяха надути и най-честите теми, които обсъждаха бяха чии родители са по-богати и кой има по-скъпа кола. Предполагаше се, че и аз би трябвало да правя същото, като дъщеря на принцеса и политик, но имах различни интереси. В обедната почивка, докато всички говореха и обсъждаха най-новите клюки, аз сядах на една пейка пред фонтана в двора на училището и четях.
Тази година завършвах гимназията и щях да следвам Журналистика в Харвард.
По принцип внимавах в часовете, но сега не можех да се съсредоточа върху думите на учителката.
Притеснявах се за омма!
- Ан Че Ри! - чух името си и подскочих - Слушаш ли ме?
- И-извинете ме, госпожо Хан...- промълвих тихо.
- Този път ще си затворя очите, но ако се повтори отиваш на наказание! - предупреди ме учителката по математика.
Така часът мина, а след това и останалите до обедната почивка.

Щом звънецът би, отидох до столовата да си взема нещо за ядене, а после излязох в двора и седнах на пейката както винаги.
Отворих поредната книга и зачетох, но думите се размазваха пред погледа ми. Не можех да се концентрирам!
Реших да се откажа за днес от четенето и просто се взирах във фонтана.
Спомних си как когато бях малка омма ми подари първата ми книга, която тя самата бе илюстрирала. Някой би казал, че рисунките са елементарни, но за мен бяха шедьоври.
- Ей, принцеската! - извика някой и погледнах напред.
- Кай, остави я, че ще си повика охраната и ще стане страшно! - предупреди го Кьонгсу.
- Няма ли да кажеш нещо? Или си твърде горда, за да говориш с простолюдието? Така ли е, Ваше Височество? - включи се едно момиче, а аз затворих очи и преборих до 10, за да се успокоя, иначе щях да забравя обноските и да и смачкам фасона.
- Учена съм да не говоря с под нивото ми. - отговорих и се изправих.
Взех раницата си и тръгнах към сградата на гимназията, но тогава някой ме сграбчи за сакото.
- Вече не сме в онези времена, че да се отнасяш така с нас! - изръмжа ми Мина.
- Може и майка ти да е принцеса, но това не значи, че се страхуваме от теб! - добави Джин Ри.
- Не съм казвала такова нещо! Просто искам да остана сама! - опитах се да запазя спокойствие, както ме е учила омма.
- Не можеш да заповядваш на хората! - изкрещя ми Кай.
- Нека и покажем къде и е мястото! - усмихна се Мина и докато се усетя тя ме ритна в стомаха.
Тогава загубих самообладание и я зашлевих.
- Ах ти малка кучка! - извика тя и и ме хвана за косата.
- Пусни ме! - тя не спираше да ме скубе и удря.
- ДОСТАТЪЧНО! - извика някой и замръзнахме на място.
О, не! Беше директорът!
- Юн Мина! В кабинетът ми! Веднага! - изкрещя той.
- Ами тя? - обади се Джин Ри, но беше игнорирана.
- Ан Че Ри, можеш да си вървиш. И се обади на баща си! - каза ми спокойно господинът и аз го послушах.
Но защо ме пускаше по-рано от училище? Случило ли се е нещо?
Щом излязох от загражденията на гимназията извадих телефонът си и набрах аппа.
- Че Ри-а! - чух притесненият му глас.
- Аппа! Какво има? Случило ли се е нещо? - разтревожих се.
- Че Ри-а, аз...майка ти...- започна и чух хлипанията му - ...нападнали са я преди срещата...
Очите ми се разшириха и сълзите се застичаха по лицето ми.
- Аньо /Не/! Не може да бъде! - извиках - Къде е тя, аппа! Какво са и направили?! - плачех неудържимо.
- Имало е атентат и са я отвлекли, а после...- затихна - ...не ми се мисли какво се е случило с нея...
Не знаех какво изпитвам вече. Тъга, че майка ми е в безизвестност в ръцете на хора, които ще я убият без да им мигне окото, или ярост, защото не можех да и помогна по какъвто и да било начин.
- Ти...ти ми обеща! - извиках - Обеща ми, че тя ще е добре!
- Че Ри-я, аз...- тогава чух кашля ето на аппа, после виковете на охраната.
- Аппа! - извиках, но не получих отговор - Аппа!
- Госпожице Ан Че Ри...- чух плътен мъжки глас - ...баща ви изпадна в безсъзнание. Смятаме, че е инфаркт и ще го закараме в клиника възможно най-бързо! Приберете се у дома, ще ви вземем възможно най-скоро от там! - и с тези думи бодигардът ми затвори.
Изтървах телефонът си на земята и погледнах към небето. Тогава малки капки започнаха да падат от него, превръщайки се в пороен дъжд.
Не издържах повече. Краката ми се подкосиха и паднах на колене, избухвайки в плач.
- ОММА! АППА! - изкрещях и продължих да плача безпомощно.
- Я виж ти какво си имаме тук...- чух нечии глас и надигнах глава.
Това бяха те. Мина, Кай, Джин Ри и Кьонгсу.
- Оставете ме на мира...- помолих ги с прегракнал глас.
- Сега няма кой да ти помогне, принцеске! Не сме на територията на училището, така че сега няма да се измъкнеш! - засмя се Джин Ри и ме хвана за косата.
- Моля те! Пусни ме! - изплаках.
Нямах сили да се изправя и да отвърна на удара.
През това време Мина ми удари шамар, а момчетата стояха отстрани и се смееха.
- Какво става, Ваше Височество? Няма ли да се опълчите? - ухили се Мина и ме зашливи отново.
Накрая се предадох и ги оставих.
Животът ми беше съсипан!
Майка ми беше в опасност някъде в Северна Корея, баща ми беше на ръбът на смъртта, а аз не можех нищо да направя.
След всеки удар зрението ми се замъгляваше. От устната ми се стичаше струйка кръв, както и от носа. Каква принцеса бях само...
- Оставете я! - чух нечий глас, но тогава очите ми се затвориха и изпаднах в безсъзнание.
Явно това бе краят ми.

- Добре ли си? - отворих бавно очи и ми трябваха няколко секунди докато успея да фокусирам лицето пред себе си.
- К-къде съм? - опитах се да се изправя, но той ме бутна назад.
- По-добре не се изправяй, защото ще те заболи още повече. - посъветва ме и го послушах.
- Кой си ти? - попитах го немощно.
- Това няма значение...- отвърна ми.
Вгледах се в лицето му. Беше невероятно красив, но по скъсаните му дрехи разбрах, че е много беден.
- Сехун-а...- погледнах настрани и видях пребледняла жена на другото легло.
Дишаше тежко и беше стряскащо слаба.
- Почисти ли р-раните и? - промълви жената.
- Да, омма...- отговори момчето.
- Тя...- започнах притеснено.
- Болна е от рак. - отговори просякът.
- Горкичката...- промълвих и очите ми отново се затвориха.

Събудих се след няколко часа в малко по-добро състояние.
Изправих се и се огледах. Сехун не беше тук.
Майка му спеше спокойно на другото легло.
С малка надежда потърсих раницата си и щом я открих побързах да извадя портомонето си.
Те ми помогнаха и сега исках да им върна жеста.
Извадих всичките си пари, и ги оставих на шкафчето до леглото на майка му.
После извадих един лист и му написах бележка: