Texting with Cameron Dallas (Book 1)

Първо съобщение

Седях си вкъщи когато телефона ми извибрира. Изпуфтях. Кой ще ме търси по това време? Взех го и видях съобщението. Непознат номер. Какво ли иска?
Впрочем аз съм Джес. Имам по-голям брат наиме Найл. Да онзи Найл от групата One Direction. Понякога ми е малко трудно като се има предвид известността му но въпреки това си го обичам. Най-добрите ми приятелки са Виктория, Анабел и Мартина. Те са всичко за мен. И единствените хора които ме харесват заради самата мен а не заради брат ми. Знам го защото се познаваме от малки. Все тая.
Погледнах съобщението.

(Д-Джес, Н-Накъв си там)

Н: Наш ако не дойдеш до трийсет секунди ще те навра в тоалетната!

Д: Първо не знам за какво говориш. Второ не познавам никакъв Наш. Трето КОЙ СИ ТИ ЗАБОГА?!

Н: Наш не се прави на тъп.

Д: Дори не съм момче и не аз съм тъпата тук.

Н: Значи не наричаш тъп така ли?

Д: Единственото умно нещо което каза досега 👏👏👏.

Н: Добре щом не си нито Наш нито момче коя си?

Д: Леля Джиджи от долния етаж. Няма да ти давам обяснения!

Н: Тогава няма да разбереш аз кой съм 😉.

Д: Не ми пука и президента на Марс да си. Намирай си онзи Наш и не ми пиши!

Н: Наш дойде а за това че няма да ти пиша ще си помисля 😉.

Д: Престани да ми намигаш бе.

Н: Не ти ли харесва 😉😉😉😉😉😉😉😉😉😉.

Д: Имам работа.

Н: Каква?

Д: Работна.

Н: Значи ще ти пиша по-късно.

Д: Недей.

Изключих телефона си.

*Хей ето ме с редактирана история. Героите са същите но случките и корицата - не. И да за малко разнообразие реших да включа и One Direction. Дано така ви хареса повече и се надявам да следите историята. До следващата глава.*