Texting with Cameron Dallas (Book 1)

Глава 2

Слушах музика със големи слушалки, танцувайки в стаята си като изкукала докато си чатех с момичетата. Беше неделя и всички ни мързеше да излезем. Обикновен неделен ден за нас. Изведнъж ожаднях и се запътих отново танцувайки до кухнята. Започна песен на момчетата - Drag me down. Обичах тази тяхна песен. Не само заради текста а и заради клипа. Неусетно започнах да си пея. Песента свърши и започна любимата ми на 5 seconds of sumer - Amnesia. Днес радиото ме обича. Пак запях. И най-сетне намерих нещо за пиене. Сипах си сок в една чаша, изпих го и зарязах чашата в мивката тръгвайки към стаята си. Момчетата бяха в хола но не им обърнах внимание. Видях брат ми да размахва ръце и свалих слушалките.
Аз: Какво?
Хари: Какво правиш?
Аз: Денся с Шон Мендес не виждаш ли?
Хари: Ох аз си помислих че си се схванала.
Аз: Ти си бил много тъп.
Изхилих се а той ме изгледа странно.
Лиам: Бягай.
Не изчаках втора покана а просто хукнах. Хари ме подгони.
Аз: Джак спаси ме!
Слушах Джак и Джак.
Лиам: Какъв Джак те гони?
Аз: Всъщност Хари ме гони.
Хари: Найл помогни ми малко де.
Найл: Ааа не. Аз във вашите проблеми няма да се меся.
Хари ме погледна а аз му се изплезих. Опита се да ме хване но аз му се изплъзнах. Засмях се и пак побягнах. Влезнах в стаята ми но не успях да я затворя защото той връхлетя. Чух как телефона ми изпиуква. Хари го погледна и се усмихна. Не не не не само ако ми е пипнал телефона. Мигновенно реаргирах. Хвърлих възглавница по Хари и взех телефона си излизайки от стаята. Скрих се в тоалетната. Видях че Камерън ми е писал.

К: Хей. Какво правиш?

Д: Крия се в тоалетната 😂.

К: Какво?
К: Защо?
К: От кой?

Д: Един приятел на брат ми.
Д: Казах му че е тъп а той не ми повярва 😂.

К: Дообре?

Аз: А ти какво правиш?

К: Нищо интересно.

Чух да се тропа по вратата. И много добре знаех кой е.
Хари: Знам че си вътре и не вършиш никаква работа.
Тихо се разсмях и писах на Камерън.

Д: ПОМОЩ!

К: Какво?! Защо?! Какво става?!

Д: Той ме откри!

К: Пробвай прозореца.

Погледнах прозореца.

Д: Добра идея.

Не беше много високо. Отворих го, затворих очи и скочих. Малко си паднах на задните части ама това е друг въпрос. Станах бързо и се затичах към входната врата като буквално влетях вътре. Затворих вратата с трясък. Лиам така се изплаши че падна от дивана а аз се разсмях.
Лиам: Найл как не си получил инфаркт?
Найл: Свикнал съм.
Луи: Лиам моля те дишай спокойно.
Аз и Найл продължихме да се хилим а момчетата ни изгледаха. Видях Хари който слизаше по стълбите.
Той: Какво пра..... Ти.
Посочи ме а аз се затичах към вратата следвана от него. Отворих я и там стоеше......

*Реших да спра тук защото стана дълго 😁.*