Глава 1:"Случката"(Запознайте се с героите)

975 49 49
                                    

                                 07.08.2006г.

                                      ******



Казвам се Джейсън Браун,нормален 17 годишен младеж,който си няма и наидея какво прави с живота си.Живея в Англия,имам тъмно синя коса,която съм я метнал настрани и кафяви очи.Падам се леко перко,но обещавам,че мога да съм много сериозен!Имам много силен характер и хората ме смятат за "забавен",но то просто не е така.Също така ме наричат "Душата",защото свиря на пиано и пея,но също ме наричат и "Фагот"...да хора като инструмента...същност трябваше да значи друго ама те...те просто са тъпи.Във връзка с това,живея с гаджето си,Джаксън,койго сега усилено бели картоф долу.Живота ми върви супер,всички ме харесват,имам си страхотно гадже...абе прелест.
В момента съм в стаята си и се чуда какво още правя тук?Стаята ми не беше от най-големите,имаше плакати навсякъде и едно легло...нищо особено,защото с Джак имаме една стая и тя е по-голяма,но аз настоявах да имаме и отделни...същност не знам защо толкова исках...хмм...
Взех си чантата от леглото и отворих вратата.
-БУУ!-Джак кресна в лицето ми,носейки маска на клоун.Веднагически се уплаших и сърцето ми се разтупти,но като видях,че е той го погледнах тъпо и замълчах.

Джак:17 годишен младеж с много силен и изключително цветен характер.
Има кафява коса с перчем нагоре и кафяви очи с лек блясък в тях.Облича се много стилно и обича да си поддържа тялото.Мил,чаровен,но много груб ако трябва,мрази лъжците и ненавижда паяци.Всичко,което го интересува съм аз и шибаното му тяло.Не е перфектен,но се старае.
-Много ли те изплаших,дребосък?-Попита той,сваляйки маската.
"Дребосък"...сериозно ли?Това ли измисли?Много е оригинален.
-Ха-ха-ха...приготви ли си багажа?-Попитах,гледайки коридора.Багажа му не беше някъде наблизо,значи сигурно ще закъснеем за срещата.
А да!Забравих да ви кажа!Днес ще ходим в планината,мисля,че ще си изкараме добре!Все пак е лято!Ще надуем музикана на макс и ще се напием!Абе ще бъде страхотно!А най-хубавото,е че сме само ние в тази планина!Никой друг!Питате,как ли?Ами един от многото ми добри приятели,Евън...неговите родилети притежават планината!
Имат къща там както и цял резорт ама не се ползва.Сигурен съм,че ще си изкараме страхотно.
-Да...багажа ми е долу...а твоя?-Попита той,отваряйки вратата към мойта стая.
Огледа се наоколо ама не видя нищо,обърна се към мен и замълча.
-А това,което нося какво е?-Попитах,опитвайки се да го подразня.
Момчето се ушашави и погледна торбата все едно беше нищо.
-Това е много малко...ще сме там за цяла седмица,тъпчо.-Каза ми той,взимайки чантата.Сложи си я на рамото и ми се усмихна.
-Достатъчно е...-Проговорих,слизайки по стълбите надолу.Веднага се стекох при рояла и взех купчина ноти,защото чух,че там ще има пиано.
-Никога не спираш да свириш,а?-Попита Джак,идвайки при мен.Беше си взел няколко ягоди ги ядеше мазно пред мен.
-Като мое гадже,мислех,че знаеш повече за мен.-Раздразних го,поклащайки глава още по-мазно.Момчето се усмихна под нос,което ме накара да настръхна,защото той е просто твърде сладък като го прави.Прегърна ме, стисна ме здраво и последва целувка.
-Да тръгваме?-Попита той,взимайки багажа ни.Веднага взех нотите и отворих чантата си.Сложих ги и Джак ме погледна тъпо.
А като излязохме,Леви и гаджето й,Ноа бяха навън,излезли и ни чакаха пред мини-ванчето им.
-Задара хора!-Леви изкрещя,усмихвайки се.

Не оставяй прозореца отворенWhere stories live. Discover now