Не оставяй прозореца отворен

Глава 2:"Ново начало"

                               7.11.2007 г.

                       (1 година по-късно)

Гледна точка на Джейсън

Зима.По прозорците имаше скреж а навън всичко беше в сняг.Всички си бяха по домовете и се топлиха на някоя печка,само аз сега трябва да ходя там...на същото място,където умря Джак преди година.От този ден нататъка изгубих ума си и бях принуден да стоя в психиятрия.Слава на Бога,че се усвестих малко и съм пак на крака.Мат ми помагаше през цялото това време.Идваше когато ми беше тъжно,хранеше ме докато бях болен и така нащо приятелстно стана нещо повече.Настанихме се в неговата къща,въпреки че сме заедно,още не съм свикнал да спим заедно и да се целуваме...става ми гадно,защото все си спомням за него...
Поне се радвам,че Мат е винаги до мен...Джак винаги излизаше някъде и така и не ми каза точно къде.
Още не мога да повярвам,че го няма...

                                    ******

Станах от леглото си и се доближих до прозореца,имаше деца на улицата.
Нямаше никакви коли а животните се бяха скрили от снега.
Затворих леко пердето и застанах с лице към стаята си.Мат ми даде най-голямата стая в цялата му къща.Тъй като е дете на много богато семейство,техните му купили къща за осемнайстия му рожден ден.Доста е голяма като я сравня с тази на мен и Джак.Тя още си е здрава и права,ходя там да чистя и да видя дали някой крадец не идвал ама досега е нямало такъв филм.Пренесохме рояла в неговата къща и търпи свиренето ми,даже искаше да го науча да свири и приех.Понякога идват и негови приятели,но не иска да си говоря с тях,защото мисли,че няма да ме приемат добре,и че ще не наранят.Мат ме пази като диамантена огърлица и не дава хората да ме нараняват а ако стане повечето пъти отнася един юмрук в лицето си.Между Мат и Джак има толкова разлика...никога няма си простя за Джак,но никога няма да свикна и с Мат.

                                      ******

Взех си бгажа и отворих вратата на стаята,коридора беше тъмен с картини по него и тъмно червен килим.
Чух как Мат се качва по стълбите и се изправих.
-Искаш ли помощ с това,Джейс?-Предложи той,взимайки чантата ми.
Не беше пълна с кой знае какво ама се чувствам много по-слаб след случката и нямам сили.
-Да,благодаря ти.-Казах,усмихвайки се.Вече ми е толкова сложно да се усмихвам и да бъда весел,но Мат ми обеща,че ще ме научи да бъда щастлив пак.