Бързи и яростни

Част 4

-Защото не искаме да пострадаш!
-Не съм на 5.Мога да се грижа за себе си!
Обърнах се и тръгнах към стаята си, тръшнах вратата след мен.
На другия ден се събудих от шумът на двигател.
О,да не са посмели!
Станах веднага от леглото и отворих вратата на стаята ми.
Някои от колите ги нямаше.
Тръгнали са без мен!
Огледах се наоколо нямаше никой.
Мамка му.
Бързо се върнах в стаята си и взех телефона си.Набрах майка ми.
-Ало!-казах ядосано аз.
-Ало?-чу се гласът на майка ми.
-Къде сте?
-Ами..ние имаме малка работа.
-Отишли сте на мисия без мен!Знаеш,че искам много да участвам!
-Знам,мила,но знаеш какво е мнението на Дом и баща ти за участието ти в мисии!
-Но мамо...
-Като се приберем тогава ще говорим!
Каза тя и затвори.
Хвърлих телефона си на леглото и се облякох.Вързах си косата на висок кок и отидох в банята.
След като приключих реших да се обадя на Сара.
-Ало?
-Не е честно защо винаги всичко гадно се случва на мен!-веднага след като чух гласът ѝ почнах да се оплаквам.
-Какво стана?-чух лекият и смях.
-Тръгнали са без мен!
-Кои?
-Дом и другите!
-Къде отидоха?
-На мисия!
-Не ми казвай,че си сама?
-Сама съм!
-И какво ще правиш ?
-Не знам...
-Ами онзи как му беше името...
-Кевин?
-Да,той с тях ли е?
-Естествено!
-И сега какво ще правиш?Защо и ти не отидеш?
-Ами защотото....защо не?! Добра идея, ще ти звънна после , чао!
-Чао!
Затворих ѝ и прибрах телефона си в джоба бързо.Бързо отидох при гаражите.И се качих на мотора,който мисля,че беше на Кевин.

Сложих каската си и потеглих.
Сетих се,че татко преди да дойдем тук каза,че имало някъв дилър,който бил печелил пари по незаконни начини и убива всеки,който му се изпречи ,но татко ми каза,че имал връзка с някакъв опасен престъпник,когото сега търсим Декарт Шоу.Родителите ми казаха,че този дилър управлява една не много голяма компания в Рио.
Видях една от колите на Дом.Сигурно това е мястото.
Паркирах мотора си зад едни храсти, за да не може никой да го види.
От колата на Дом се виждаше,че върте има някой.Леко и безшумно се приближих.Видях,че това беше Кевин.Приближих се още малко до колата,но изведнъж вратата на колата се отвори и ме удари.Аз паднах и докоснах с ръка удареното място на главата ми.
-Лия?-каза Кевин и клекна до мен.-Добре ли си?Какво правиш тук?
-Минавах и....
-Не се и опитавай.Ще кажа на Дом,но първо имам работа,а ти ще стоиш в колата и няма да издаваш звук,ясен ли съм?!
Аз не казах нищо просто се нацупих и влязох в колата.
-Стой тук!-каза той и ме посочи с пръст се едно съм му куче.
-Не съм ти куче!-казах аз и скръстих ръце.
-Ако слушаш ще ти донеса кучешка храна!-каза той и се подсмихна.
Чак сега ми направи впечатление,че той бе облечен в елегантен костюм.
Той тръгна към голямата сграда.
-И аз какво трябва да седя и да чакам ли,дойдох за да участвам и ще го направя.
Излязох от колата и видях,че Кевин са го задържали отпред.
-Мъжете немогат да вършат работата на една жена!-усмихнах си подло аз.
Огледах се и видях човек с костюм приближава към сградата.
Бързо излязох от колата и се насочих към него.
-Извинете....-приближих се аз към мъжът.
-Какво да направя за вас?-попита той като си мислеше,че незабелязох как ме оглежда от глава до пети.
-Гаджето ми ме заряза и ме изхвърли ме на пътя....-преструвах се,че плача.Закрих лицето си с ръце.
-Не се безпокой сладурано,ела аз ще те откарам до вас!-каза той с перверзна усмивка.
-Благодаря ви!-усмихнах се аз.
Той  хвана ръката ми и ме заведе до една черна луксозна  кола и отвори вратата за да вляза.
Какъв глупак.
Влязох вътре и той влизе след мен.
-Нека да те поуспокоя малко!
Мъжът посегна към мен,но аз бързо реагирах и хванах и извх ръката му.
С едната си ръка извадих една кърпичка и запуших устата и носът му за да огранича достапът му за въздух.
Беше трудно да го задържа поради големите му размери.След няколко секунди той изгуби съзнание и аз най-накрая си отдъхнах.
Взех значката му която показваше,че е служител на компанията и бързо излязох. отново влязох в колата на Дом и взех лаптопа от задната седалка като направих копие на значката,но със снимката на Кевин.
Бързо излязох и видях,че охраната посяга към оръжията си.
-Почакай, скъпи!-бягах към Кевин и той се обърна към мен,а погледът му показваше раздразнение.
-Скъпи, забравил си си това!-казах аз и показах значката със снмка на Кевин.
-Откъде ти.....-взе го и го показа на охраната.
-Влизай!-каза един от мъжете и го пусна.
-Почакай те и аз ще вляза!-понахалствах аз.
-Ти не...-Кевин тръгна да казва нещо,но охраната го изпревари.
-Вие нямате значка, затова не можете да влезете!
-Но аз я донесох!-скъстрих ръце аз.-А и съпругът ми работи тук!-
Това беше най-бързото,което ми хрумна.
-И кой е съпругът ви?-попита вторият охранител.
-Той!-посочих към Кевин,а той ме погледна ядосано.
-Вярно ли е?-погледнаха към Кевин.
-Да!-усмихна се лукаво.-Това е съпругата ми!
-Не е ли малко млада за да ви е съпруга?-попита първият охранител.
-Това вас не ви засяга!-отряза ги той и хвана ръката ми ,и ме задърпа навътре.
-Дом ще те убие,щом разбере,засега стой до мен и не се отделяй!-каза ми надменно той и стисна ръката ми.
Стигнахме до една голяма дървена врата,която отстрани на нея имаше бюро на която беше седнала руса секретарка с очила.
-Извинете идваме при Томас Харли!-каза Кевин със съблазнителният си глас,а на русокоската ѝ потекоха лигите по Кевин.
-А-аз н-незнам...-почна да се зачервява тя.
-Хайде,съкровоще!-той хвана брадичката ѝ и се приближи до нея.
-Сега ще погледна какво мога да направя!-изкикоти се тя и стана.
Почука на голямата дървена врата и влезе.
-Не ревнувай, това е само работа!-каза с усмивка той.
-Да те ревнувам?За да те ревнувам аз трябва да те харесвам,а аз не изпитвам никакви чувства към теб освен отвращение и омраза!-каза аз и скръстих ръце.
Секретарката излезе и направи знак на Кевин да влезе.
Тъкмо когато влизах и аз тя ме спря с ужасният си дрезгав глас.
-Само красавеца може да влезе!
-Ние сме заедно,ако той влезе влизам и аз!-сопнах се аз.
-Спокойно аз ще вляза ти можеш да останеш тук!-обърна се той и ми се усвихна с подигравателна усмивка.
Той влезе,а аз това и чаках.Русокоската си седна на бюрото.
-Здравей!-усмихнах се аз.
-Какво искаш?-попита тя без да ме погледне.
-Ще те питам за последен път.Ще ме пуснеш ли да вляза?
-Вижте госпожо по-добре си тръгвайте и не се тревожете приятелят ви няма да си тръгне сам!-подсмихна се тя.
Това беше.
Тръгнах бавно към нея и се усмихнах.
Сложих си една кърпа на устата и извадих един спрей.
-Какво правите?-попита тя.
След минута тя падна на земята.
-Време е да поспиш!-казах аз и махнах кърпата.
Брат ми ми даде този спрей в който има преспивен газ,ако някое момче ме притеснява.
Влязох вътре и веднага се стрелнаха гневни погледи от страна на Кевин и на дилъра.
-Коя си ти?-каза диларът.