Алармата наддигна Ерън. Главата го болеше ужасно, освен това до него стоеше поредната. Гола, с не точно неговият тип идеално тяло. "Ти не си изкуство, ти си поредната курва." помисли си. Стана и навлече първите дрехи които намери. Двата му добермана лежаха около камината. По невероятно големите прозорци на мезонета му се надбягваха дъждовни капки. Сутрешното му мусене бе придружено от кафе. Чу се прозявката на непозната женска от горният етаж. Изобщо несмутен, той скролваше във фейсбук и съмнително поглеждаше съобщенията си. Не след дълго, момичето слезе на долният етаж при него. Дантеленото и черно бельо се сливаше с тъмната, дъждовна обстановка предоставена от климата.
Момичето съблазнително прокара ръце през гръдният му кош, стоейки зад него. Прегърна го след което седна на масата.
-Слез от масата.
-Няма ли да ми кажеш добро утро?-отговори с плътен и еротичен глас.
-Ако искаш кафе отиди и си направи.-усещането за хладнокръвие дойде в повече на момичето.
-Не ти ли хареса вчера?-слезе от масата и се опита да седне в скута му, при което бе изблъскана грубо. Тя го изгледа изплашено.
-Какво ти става?
-Вчера бях пиян. Не знам какво сме правили но нека бъда директен. Ти също си била, а сега се държиш като пълна курва. Оправи се и се облечи, за половин час да те няма.-след което последва неловка тишина. Троснато, женското излезе от кухнята. Ерън изобщо не изглеждаше впечатлен от нейното поведение. Изкуствено, курвенско. Мисли си че е с класа, но мястото и е в някоя кръчма. "Не мога да си простя, че спах с такава" постави длан на челото си. Вече изпил кафето си се изпрати до спалнята, за да се приготвя за работният ден. Погледна към часовника си и бе 8:47. Не се притесняваше, че е закъснял заради високо-поставеният му ранк. На леглото му стоеше онова момиче. Гледаше към пода. Отчаяно и сърдито.
-Не разбра ли че трябва до половин час да си излязла?-попита Ерън.
-Аз.. Съжалявам.
-Какъв ти е проблема?
-Моят?! Твоят какъв е? Винаги ли си такъв задник? Нараняваш ли винаги момичетата по такъв долен начин? Нима аз съм курва, но ти прекарваш времето си с такива?
-Слушай. Момичета като теб.. Не им е мястото в бара. Държанието ти е като на проститутка.-при което момичето стана, облече скандалната си рокля, обу високите си черни токчета и слезе още по-троснато.
-Хора като теб никога няма да намерят любов, копеле такова!-и се чу тръшване на врата. Ерън не бе впечатлен. Отиде взе си душ и се оправи. Облече костюмът си и се насочи към изхода. Въпреки това се върна и нахрани кучетата си. Всъщност тяхното съществуване бе по-важно отколкото на някакъв човек. Веднага след това отиде на работа.
Настани се удобно в Мустанга си и потегли.
Още с влизането си в огромната бизнес сграда, която притежаваше името CR corporation, бе поздравен от четири-пет работника. Почти всички отместиха погледите си, за да отбележат присъствието му. Беше голяма клечка. Качи се в асансьора и се отправи към последният етаж, където бе неговият офис, както и на шефа му. Излезе от асансьора и засече него и някаква жена да говори с него.
-Ерън, ела тук. Това е новият ти помощник. Заедно с нея ще сте наследници на CR.
-Здравеей!-извика радостно. Ерън я гледаше объркано, хладнокръвно.-Аз съм Зира!-все така радостно, с усмивка, подаде ръката си за да се здрависат. Ерън не си подаваше ръката. Гледаше я с неприязъм.
-Той говори ли нашият език?
-Ерън?-обади се шефа му. Ерън извъртя очи и подаде ръката си.
-Вече знаеш името ми. И така де.. Каква и е работата тук?
-Зира ще ти помага в бизнеса. Вече няма да ходиш никъде сам. Под това имам предвид, ако не можеш ти да ме заместваш, тя ще замества и теб и мен. Има високо IQ.. Какво друго? Ще допълниш ли нещо Зира?
-Не.-ухили се, жената. В очите на Ерън тя бе някакво хипи. Имаше кафява коса, вързана на опашка и очила с диоптър. Със син пуловер и оранжев шал. Не спираше да се усмихва.
-Ерън, Зира. Поради нарастването на продажбите, твърдият труд и покачването на рейтинга на фирмата, предлагам в рамките на седмица да организираме някакво парти.
-Парти?-смутиха се двамата. Единият бе впечатлен, другият.. Далеч от това. Сами можем да се досетим, че на Ерън не му беше до банкети.
-Да. Нещо такова. От вас искам да намерите място, да поканите всички, да измислите менюто и не е нещо с което не можете да се справите. Това е. Имате малко документи да оправяте, ще ги видите в офисът ви..
-Офисът ни?-същата възмутителна реакция от Ерън.
-Да. Ще сте в един офис, две бюра...
-Рейнър?! В една стая? Защо ми го причиняваш?
-Ерън!
-Знаеш колко мразя хора, а сега дори трябва да съм.. в една стая почти целодневно с нея?!-изръмжа Ерън. Рейнър се обърна към Зира стояща все така усмихната, сякаш не говорят за нея. Приличаше на кученце, с тези големи, кафяви, умолителни очи. Съвсем непринудено изнервяше Ерън.
-Шефе, не се притеснявай, ако има нещо ще отида в друга стаяя, оки доки?
-Не, Зира. Ще работиш в една стая с Ерън.-Рейнър се обърна към Ерън, който пък се обръщаше към вратата на офиса му.
-Зира..
-Даа?-изписка развълнувано.
-Идвай.-заповяда Ерън и Зира заподскача до него. Рейнър проследи двамата с поглед, докато не затвориха вратата.
