Fairy Tail Fanfiction (Bulgarian)

Да знам... луда съм.

    Когато слязох видях нещо...... не чак толкова неочаквано, но все пак изненадващо. Натсу се беше излегнал на дивана в хола, докато ядеше последната храна от хладилника и гледаше ТВ.
   - Т-ти...... КАКВО ПРАВИШ?!?!?!?!- разярих се аз..
   - 1-во: Божеее..... много се нервиш.... успокой се. И 2-ро: Какво ти изглежда, че правя според теб?- каза розовокосото момче с поглед все едно всичко е съвсем нормално.
   - Ъъъъъъъхх...... *тихо* спокойна съм....... ти нали се сещаш че това е последната храна останала, защото някой изяде останалата.....- опитвах се да запазя възможно най-много спокойствие. - и не ми излизай с номера от сорта на "Еее ще купиш още после" или "Какво да направя като купуваш толкова малко храна"..... защото все пак тази къща е предвидена за мен.... един човек.... без някакви идиоти да се промъкват вътре без позволение.....
   Натсу стоеше мълчеливо и ме гледаше втренчено.
   - Защо ме зяпаш така..... зловещо е, знаеш ли?
   - *въздишка* Просто си мисля колко побъркана всъщност си....
   - (усмихнах се) Да знам! Напълно съм наясно с това, защото поне лудите са различни и интересни.. :)- казах с радостен тон.
   - Най-странното е че се радваш за този факт.... но въпреки това няма да споря затова... тъй като лудите наистина са интересни...- ми каза той с усмивка
   Донякъде схванах какво намекваше, но неисках да го приема.... пък и нямаше как да го е казал в такъв смисъл.... все пак ние сме само приятели...
   - Ъм.. да, но трябва вече да отиваме в гилдията, защото и без това вече закъсняваме и Ерза...... Ерза ще ни убиее........- казах докато ме побиха тръпки, като си представих реакцията й...
   *В мислите ми*
Е- КОЙ ВИ ДАВА ПРАВОТО ДА ЗАКЪСНЯВАТЕ, А??!?! Сега ще си понесете последствията!!!!- казва тя докато е в готовност да ни посече с меча си..
З(Аз)- Гомена-сай!! Гомена-сай!!!
    Изтърсих се от тези ужасяващи мисли и се фокосирах над ситуацията.
   - Но ти не си закусвала още... - каза огненият драконов убиец докато отново се втренчваше в мен.
   -Ами да защото, отново казвам, някой  изяде всичката храна.... и моля те спри да ме зяпаш така, сериозно!- казах опитвайки се да избегна погледа му.
   След няколко секунди, които изглеждаха като часове, той отдели поглед, но се приближаваше към мен... с всяка негова стъпка сърцето ми биеше все по-силно. Накрая, когато той се намираше на 10 см от мен, ме погледна право в очите и пъхна нещо в устата ми..
   - Мхпхм... Какво забога?!- погледнах учудено, като се досетих, че това беше храна.
   - Така поне ще си яла нещо докато стигнем до гилдията, а сега наистина да тръгваме. - обясни той и напълно игнорирайки реакцията ми се насочи към входната врата.
   Аз стоях още в шок на място.... все едно някой ме е заковал в земята. Въпреки че не беше (////_////) кой знае какво, това отново ме изненада...."Изглежда той също е едно инересно, пълно с изненади, същество" казах си аз в мислите и излязох от къщата, заключих и се затичах да настигна огненото момче.

Здвавейте, мои мили Фейри Тейл фенове, как сте? Съжелявам, че не съм писала от одавна, но...... училище.... и даа. Та ако сте харесали историята, гласувай те и също та кажете мнението си в коментарите!! Чао и до скоро!! :* <3