Jimin's Maid

Част2

Продължавах да дишам тежко облегната на дървената врата все още не осъзнавайки какво се бе случило.Но защо го направи,какво искаше от мен.Разтърсих глава и реших да се изкъпя ,за да се отърся от случката.Изкарах белият си халат от куфара и съблякох дрехите си,отворих плахо вратата и преди да изляза се огледах.нямаше никой и по най-бързия начин влязох в банята и затворих вратата.Махнах халата и го закачих на вратата.Пуснах душа и се наслаждавах на топлата вода стичаща се по тялото ми.

След като спях кранчето на водата се увих с халата и отново преди да изляза от банята се огледах да не би някой да е в коридора и да ме види,щом се уверих,че няма никой изтичах до стаята си и влязох по най-бързия начин.Щом се обърнах зърнах момче което стоеше с гръб към мен и разглеждаше нещо от куфара ми ,идеше ми да изпищя,но точно тогава той се обърна,беше едно от момчетата от сутринта.Имаше тъмна коса и тъмни очи,беше с бяла риза и светло сини дънки.Той ми се усмихна след което ме огледа.

-Хея ,нали?-попита той а аз кимнах-Името ми е Джънкук-представи се той,но аз не казах нищо.Той се подсмихна след което се приближи до мен.-Не трябва да се притесняваш от мен или някой от братята ми,лично за себе си ти гарантирам,че нищо няма да ти сторя и ще се радвам ако станем приятели-усмихна се той,аз пак не реагирах-Добре ще те оставя да се облече а по-късно искам да се поопознаем-усмихна се отново след което излезе от стаята ми.Аз си поех дълбоко въздух и заключих стаята си след което започнах да се обличам.Сложих бельо,сиви дънки и карирана риза.Обух бели черни кецове и вързах косата си на висока опашка.

Излязох от стаята си насочвайки се към кухнята,трябваше да видя какво трябва да правя сега.Видях Кио която пишеше нещо на един тефтер аз се приближих до нея.

-Какво пишеш?-попитах я

-Това са продукти които трябва да напазарувам-каза тя

-А когато ходиш мога ли да дойда с теб?-попитах я

-Не смятам да ходя днес прекалено съм изморена а и единият крак ме боли -погледна ме тя

-Ако искаш аз мога да отида да напазарувам -усмихнах и се

-Миличка има много неща за купуване няма да се справиш сама,ще ти тежи виж се каква си крехка ще се счупиш по пътя-каза тя 

-Не ще се справя,мъкнала съм толкова тежки неща сама не се притеснявай ще отида бързо и бързо ще се върна-усмихнах се