Част 6

28 5 3
                                        

Днес беше доста дъждовен ден. Случи се нещо странно и малко смешно. Когато излизах навън водата, която се изливаше като изведро не ме намокри т.е раздели се на две като щит. Може би аз съм го причинила, защото нямах чадър и си мислех, че не искам да се намокря. Аз отивам към баба, за да я питам за още неща, които са ми интересни и любопитни.
Когато пристигнах вратата беше открехната и вътре се чуваше как мяукаше котката на баба. Много се изплаших,защото баба никога не оставя вратата отворена. Аз тръгнах уплашена към всекидневната, но баба я нямаше, а цялата къща беше с главата надолу баба винаги е подредена дори да види най-малката прашинка ще я почисти. Изведнъж телефонът звънна.
-Ало, бабо ти ли си?
-Хахаххахаха. Баба ти е на сигурно при мен. Предай ми елементите си и ще я оставя жива!
- Първо искам да чуя гласа на баба.
- Миличка, каквото и да става не си давай елементите.
- Не, бабо ще те спася. Само кажи къде си.
- Само ще кажа плюшено пате.
И тогава я чух за последно минаваха седмици бях се затворила с дни. Лидия постоянно ми звънеше докато един ден не й вдигнах
-Здравей, Лидия в момента не ми е до приказки!
- Здравей може ли да дойда е вече съм пред вратата, но може ли да вляза!
-Да.
- Здравей! Какво за бога става с теб тук сякаш е умрял някой?
- Отвлякоха баба ми само и само злото да си получи силите.
- О, Малия това е ужасно нещо да поногна.
-Няма с какво. Последно ми каза плюшено пате. Чакай малко донеси ми онзи албум, който е на рафта. Виж тази на снимка пише ,,Направи си плюшено пате,,. Там ме водеше баба, когато бях малка беше много забавно защото си правех патенце, което беше толкова мекичко, но сега вече мястото е изоставено.
- Може да е имала впредвит, че може да е там в момента.
- О, да всъщност, но не можем да отидем нямаме подготовка не сме се научили да контролираме силите си.
- Бързо да звъннем на Алек и Роби и да отиваме в пещерата при учителя.

Четирите елементаWhere stories live. Discover now