Party girl's blog +

#ТъпатаКучкаМеПредизвикаДаГоНаправя

Тъпата кучка Sisi_Misi ме предизвика да разкажа всичко преживяно от малка до сега. За хора с повече хейт в кръвта нека не го четат. Дано си доволна.

Пригответе се да изгубите мозъчни клетки и да се напикате от смях.

Истината зад самоуверената усмивка и самочувствието. Зад кафяво-зелените очи пазещи тайната, която след малко ще бъде разкрита...

Нека започнем от далечната 2003. Годината на раждането ми!

Било през месец юни. Дошъл 01:06:2003 година (Денят на детето). Една жена била огромно щастлива, защото на този ден се родила дъщеря й.

Да тази дъщеря била Лора. Тя имала още 2-ма братя (близнаци). Дошло едно време в, което имало финансови затруднения.

Времето в, което малката Лора била три на годинка. Времето в, което майка и решила да я даде за осиновяване, защото нямало как да я отгледа.

И така Лора попаднала в детски дом. Там поживяла още месец и дошъл човек. Видял детето седящо само в ъгъла на стаята.

Това дете не си играело с никого. То просто нямало приятели. Човекът осиновил това дете. То не се хранело и не спяло през нощта.

Човекът го върнал и осиновил друго. Минало време и момичето станало на 5. Бил един мрачен ден. На дата 26:11:2008 година.

В дома дошли мъж и жена премръзнали от студа навън. Пожелали да осиновят Лора. Директора хиляди пъти ги разубеждавал, но те не се отказали.

Накрая просто директорът склонил. Момиченцето било щастливо, но му било мъчно за истинското му семейство.

Минавали години и детето все повече и повече свиквало с новият си дом и семейство. Хлапето станало на 7. Там започнало да се запознава с много хора.

Срещнало добри приятели и съученици, които ще и се подиграват. А извън училището... Там било истинският ад.

Там имало момчета и момичета, които се сближили с нея. Тя била достатъчно глупава и им вярвала.

Дошъл един летен ден тази година... Денят в, който разбрала, че е сама на този свят.

Денят в, който приятелите й я съсипали като обяснили, че всичко е било лъжа. Денят в, който майка й признала, че е осиновена.

Денят в, който тя загубила всичко. Просто цялата стена от доверие се счупила и се стоварила на гърба й.

В този ден детето се заключило в стаята и не излязла за месец. Баба й й носела храна.

През този месец само плачела и излизала само до тоалетна. Когато минал този месец тя решила, че ще е силна. Просто излязла навън с една огромна усмивка.

Погледнала всички в очите и ги прегърнала. От този ден нататък момичето било по-силно и по-борбено. Била такава каквато е сега.

Това момиче в момента написа това и то с една огромна усмивка. Това момиче съм аз. Мога да ви кажа благодаря!

Благодаря от все сърце! ❤