Вълкът в мен

Тайната 1.4

-Бързо Даниел отвори вратата!Извика майката на Ема

Точно,когато отвориха вратата двамата родители започнаха да претърсват първия етаж,докато майката на Ема не се качи по стълбите и не я видя на земята

-Ела бързо!-извика Елизабет

Баща й бързо се качи по стълбите

-Казах ти,че така ще се случи!Трябваше да ме послушаш!Аз ще я сложа на дивана,а ти донеси онези неща от гаража!

Даниел внимателно взе дъщеря си и бавно започна да слиза по стълбите.Постави я на дивана и взе нож от кухнята,с които да скъса близата й.Вратата се отвори и той метна ножа към вратата.Керълайн влезе и ножът се заби в тамката на вратата.Тя се стресна и погледна към този,който е хвърлил ножа към нея

-Коя си ти?-извика той

-Керълайн,приятелка на Ема.Дойдох да видя дали е добре.Спокойно знам всичко и аз съм върколак

-От къде знаеш всичко това?

-И Ем....Боже мой какво й се е случило?

-Няма нищо просто и стана лошо и припадна-излъга той
Но точно тогава се появи майка й,която носеше кашон с нещо
-Керълайн-тя протегна ръката си,за да се здрависа с майката на Ема-Спокойно знам всичко

-Добре!Донесох нещата

-Преди да направите каквото и да е трябва да ви кажа нещо!

-Какво?-попитаха едновременно родителите на Ема

-Т-Тя също е върколак и след трансформацията си получи някаква татуировка

Майка й изпусна кашона

-Значи не можем да направим нищо!Трябва да чакаме да се свести

-Какво?Защо?-извика Керълайн

-Тя има вещерска и вълча сила в себе си.Трябва да понесе цялата болка от смесицата между тях и когато татуировката е пълна трябва да избере каква да бъде.Ще се случва да припада,но няма какво да се направи по въпроса.

-И просто ще я чакаме да се свести?

-Да

-Но Керълайн трябва да ни обещаеш нещо-каза бащата на Ема като се изправи и застана пред нея-не й казвай нищо!Ние ще и кажем всичко,когато е готова!

-Добре

След около час Ема се събуди в стаята си

-Какво стана?-попита тя Керълайн като разтърка слепоочията си

-Нищо просто имаше температура-излъга Керълайн,която в мислите си псуваше заради лъжата,която измисли

-Добре.Искам да отидем до къщата

-Добре

Гледна точка на Ема
Исках да отида до къщата.Дните прекарани с тях направиха къщата като мой дом,а и там бяха повечето ми дрехи.Бавно се надигнах от леглото и се качих на мотора с Керълайн и този път тя караше,защото аз нямах сили.Бях учудена,че тя може да кара мотор,но вместо да отидем до къщата я помолих тя да се прибере и да ме остави на моето място.Там се успокоявах и намирах сила.Легнах на тревата затворих очи.Спомних си,че утре ще трябва да ходим до Бруклин,за да проверяваме дали с Майк сме роднини.Истински се надявах това да не е вярно.Изправих се леко и се приближих към края на скалата.Краката ми свободно се спускаха към нищото.Е не точно нищото,защото от далеч се виждаше друга поляна.Гледката беше красива.Е реших да се прибирам към къщата,но тогава започнаха да излизат черни петна пред погледа ми,ноктите ми станаха по-дълги и дрехите ми се разкъсаха и ушите ми се издължиха...

Не знам колко Време мина,но ето ме седя до къщата на тренировъчната поляна.Трябваха ми нови дрехи,защото тези с които съм са напълно разкъсани и тогава се започна..Болката забих ноктите си в близкото дърво.Накрая започнах да стискам дървото.Нямам си представа колко нелепо съм изглеждала.Стисках дървото със затворени очи и накрая болката утихна.Отворих очите си и не можах да повярвам на очите си.Дървото беше смачкано.Отидох до къщата и без никой да ме види се промъкнах в стаята на Керълайн,за да се преоблека.Тя спеше на леглото си.След като се преоблякох изкарах едно одеало от шкафа и я завих.Вдигнах си косата на опашка и слязох по стълбите към кухнята.Нямах представа къде е тя,но все някак си ще я намеря.След търсене накрая я открих.Налях се чаша вода и се облегнах на плота.В кухнята влезе Алекс

-Хей.Как си?-попита той

-Добре,а ти?

-И аз така
Изпих чашата с вода и я оставих на плота.Качих се по стълбите и се запътих към стаята на Майк.Почуках леко и я отворих

Хей!Здравейте!Знам,че от доста време не съм качвала глава на тази история,но ето я и нея.Дано да ви хареса :)