Това е за едно момиче което е готово на всякаква саможертва за да помогне на своите любими хора. Целият и живот се върти около това да помага, но дали някога ще помогне и на себе си?
Викове и детски смях изпълваха пустото и обрасло поле. Това бяха гласовете на 7 - годишната Серилда и по-малката и сестра - Ерин, които се гонеха из полето. Винаги играеха на гоненица по залез слънце, докато някой не се предаде или не спечели. Често загубилият беше предизвикан от победителя. След вечеря, те често излизаха, за да гледат звездите. Понякога дори ходеха на поляната, защото там беше най-хубавата гледка. " Звездите са едни и същи от където и да ги погледнеш " казваха някой, но те не вярваха в това. Имаха чувството, че там изглеждаха по-големи и по-ясни.
Селцето където живееха беше малко, бедно, но оцеляваха някак си. Просто група заселници решили да се настанят и да живеят в покой. Скрити и заобиколени от гора, от едната страна, и река от другата.
Един ден както Серилда и сестра и Ерин играеха на полето, видяха черен дим идващ от селцето. Без да се замислят се затичаха да проверят какво става, но това което видяха ги накара да замръзнат на място. Селцето гореше, хората пищяха, страшни и огромни мъже яхнали конете си избиваха техните приятели и познати. Взимаха децата и убиваха възрастните. Момичетата се затичаха по най-бързия начин до къщата си, но когато пристигнаха беше твърде късно.
Баща им беше силен мъж, но дори той не успя да се спаси от гибелта. Кръвта му беше по целия под, а майка им надвесена над него. Дрехите и пропити с кръвта му, тя държеше ножа сякаш казваше "още една стъпка и ще ви убия", а разбойниците сякаш се забавляваха с това. Жената изглеждаше сягаш беше загубила разума си, като диво животно заклещено в ъгъла, но се осъзна щом видя дъщерите си. Тя знаеше, че смъртта и наближава и го беше приела, но осъзна, че още има за какво да се бори. Не за живот, а за спасение, за своите прекрасни дъщерички.
Разбойникът се обърна веднага щом забеляза как погледа на жената не гледаше вече в него , а през него, но щом отмести поглед, тя скочи към него с ножа си, реакцията му беше бърза и заби своя меч в тялото и. Децата побягнаха, заобиколиха къщата и се втурнаха към поляната с надеждата високата трева да ги скрие и да се скрият в гората. Хората пищяха, децата ревяха, гледката беше ужасна, но нямаше помощ - нямаше да дойде. Няколко от разбойниците ги видяха и тръгнаха след тях, но едно дете не може да надбяга кон и бързо бяха заловени.
За по-малко от половин ден те загубиха домът си, родителите си и свободата си. Единственото за което можеха да са благодарни, е че бяха живи и бяха заедно,засега.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Пиша само и единствено за забавление. Осъзнавам, че историята може да не е написана хубаво или да има много пунктуационни грешки. Моля насладете се на историята, защото за мен идеята е важна. Приятно четене :)
