Can you feel me (СПРЯНА !)

Chapter 4

Г.Т. на Грейс

Махмурлукът ми не намаляваше въпреки броя на хапчетата, които бях изпила по-рано сутринта. Вървях с умерено темпо към залата по Литература, а нетърпимата болка в главата ми ме правеше по-раздразнителна от обикновено.

Влязох в лекционната стая и бързо намерих отдалечено място от професора, който в момента бе свъсил вежди над купчина документи, приличащ досущ на баща ми. Щом погледна часовника си, закопчан на лявата китка, се изправи и привлече вниманието към себе си.

-Студенти, моля за малко внимание !-повиши тон и шумът секна.-Като за начало на годината и за да мога да определя възможностите на всеки от вас, ще работите съвместно с второкурсници по едно от най-известните и добри произведения, познати на историята ни, а именно "Хамлет", написан от великия Шекспир.

Неодобрителни коментари, някои тихи, други-не чак толкова, се разнесоха из залата. Едва пет минути бяха изминали, а вече мразех професор Вайлънт. Чувствах раздразнението на всеки един от нас, разнасящо се във въздуха.

-Моля да дойдете при мен и да изтеглите името на партньора си, щом кажа името ви. Грейс Брукс.

Въздишка се отрони измежду устните ми и с отегчение се изправих от мястото си, извъртайки очи. Професорът посочи картонената кутия, когато приближих бюрото, в която бяха сгънати малки листчета. Усмихнах се фалшиво, изтегляйки името.

Г.Т. на Елиът

Седящ най-отпред заедно с още няколко състуденти, потропвах нервно с крак и броях за пореден път книгите, подредени на рафта в залата по Литература. Няколко капчици пот се стичаха по челото ми и бързо ги избърсах с опакото на дланта си. Вълнението в мен се покачваше всяка една минута, а щом професорът повика и първата студентка, пулсът ми се покачи с няколко единици. Изпуках нервно пръсти, когато момичето бръкна в кутията. 

-Елиът Бакстър.

 Чувайки името си, ръката ми се стрелна във въздуха, изпъната високо, сякаш бях избран да спечеля някоя поредица от книги. Усмивката ми бавно помръкваше, щом мъгляви спомени изпълниха съзнанието ми. 

-Няма шибан начин...-прошепна по-скоро на себе си, но достатъчно силно, за да я чуя. 

***

-Няма да направя това, Елиът !-извика насреща ми партньорката ми за проекта, а аз дотичвах след нея.

-Виж, не знам причините, поради които съм ти неприятен, но аз държа на репутацията си тук. Имам идеалното досие.-обяснявах за стотен път, задъхвайки се.

-Вървете по дяволите и ти, и твоето досие !-прекъсна ме.-Няма да се размотавам в продължение на месец със задръстен идиот като теб !

Ще излъжа, ако кажа, че това не ме накара да се почувствам некомфортно. Чувах доста обиди по мои адрес и разни шушукания, но никой никога не е бил така откровен, както Грейс. 

-Добре, какво се очаква от мен да направя, за да те убедя ?-попитах.

-Абсолютно нищо.-сви рамене.-Остави ме на мира, Елиът ! Обясни на Вайлънт, че не искам да направя този проект. Не и с теб.

Вървеше уверено и бързо, а аз се чувствах безсилен да я спра. Не можех да допусна черна точка в досието си. Направех ли го, щях да се проваля, както и всички мечти щяха да се сринат. 

Пръстите ми се увиха отчаяно около китката ѝ, което очевидно бе груба грешка. Изтръгна ръката си, а в очите ѝ се четеше ненавистта, която изпитва към мен. 

-Добре, предлагам ти сделка...-въздъхнах, осъзнавайки, че това е последният ми вариант, последната ми надежда.

--------------------------------

След две минути размисъл, което се случва толкова рядко, Деса замени зала с лекционна СТАЯ :). ДЕСА 2016