Love and I

Part 2- Kalin or Alex

Той влезе в стаята при шкафчетата и бутна вратата опитвайки се да я затвори точно пред носа ми,но за щастие успях да спра вратата с ръка.

- Какво имаш предвид,ти да не би да си мислиш,че аз имам нещо към те... - опрях се на стената

- Не...нищо нямам предвид просто те видях - дойде до мен и ме и сложи едната си ръка малко над моето рамо

- Добре,защото аз не бих ти станала гадже - срещнах парещия му поглед

- Хмм...- задоближава устните си към мен

*вратата се отваря*

- Биляна? - чу се гласа на Калин

- Да - дръпнах се веднага

- Какво правиш с новия? - Александър остана опрян до стената

- Говорихме си - хванах ръката му

- Толкова близо? - лошия му поглед срещна очите ми

- Ти какво имаш предвид,нали знаеш,че си ми единствен - разсеях съмненията му с една студена целувка

- Хайде - сложи ръка на кръста ми и ме изведе

Ние повървяхме,след което влязохме в съблекалните. Калин ме целуна,повдигна ме леко и ме постави на леко извитата мивка.

- Обичам те! - оставяше груби целувки по врата ми

- И аз! - казах едвам

*вратата се отваря*

- Какво правите тук? - изписка Наталия

- Нищо - скочих бързо

- Наталия..- извика Калин

- Къде е новия? - прехапа долната си устна

- При шкафчетата - заобиколих Наталия и пордължих

Вървях по коридора,очите ми заиграха и всичко около мен се размаза. Запримигвах бързо

- Доктор Захариева,добре ли сте? - хвана ме за ръката една от сестрите

- Не - строполих се на земята

- Доктор Захариева....Захариева...Биляна... Бързо,някой да помогне - чувах заглъхнало гласа на сестрата

- Недева, какво става...Биляна... - разтича се с взе сила към мен - Билянаа... -подпъхна ръце под мен и ме понесе

Усещах топлите му ръце на кръста си,усещах парещия му дъх,който лазеше по врата ми. Чух шума на вратата,тя се отвори леко. Вътре беше студено и не се чуваше никой друг. Александър ме остави на мека и студена кошетка,надвеси глава над мен и каза тихо.

- Биляна....Биляна,отвори очи моля те! - усещах дъха му срещнат с моя

Преди да се усетя то се доближи и сля устните ни.

*вратата се отваря шумно*

- Какво става тук - спря се на място Калин