Героите и заключения свят (Временно спряна)

Untitled Part 21

Започвах, спирах, продължавах и накрая нищо не се получи. Опитвах, наистина опитвах, но нищо така и не се получи. Остана си просто една мечта.

Може би, някой ден, отново ще се завърне тази история, но си остава едно голямо МОЖЕ БИ. Тя означаваше толкова много за мен, но нещо в нея ме повлече и отново останах без нищо. Не знам как да ви го кажа, но това мисля, че е официалния край на тази порутена мечта. Не мисля да влагам повече думи в нея, повече пропиляно време, повече талант. 

Историята ми умира тук, сама. Без да остави никаква следа. Ще умре някъде там в записките на Wattpad , забравена напълно.

И така и трябва. Може би имам талант, но не съм готова да го посрещна. Не съм готова за Wattpad и наистина не мисля, че съм готова за това да се боря за място във вашето малко ,,завинаги!". Аз знам, че мога да ви смая с това, което мога да изразя само с думи. Мога да ви хвърля в тъча с моите мисли, но още не съм готова. Както Джон Грийн е написал:

,,Всеки има талант."

Моят е писането и се гордея с него. Но тази история мисля да оставя недовършена, не защото няма лайкове и коментари, а защото не остави следа. Никаква.

Нямам повече да я актуализирам, а скоро и ще я премахна. Изморена съм и като всеки творец - само за миг - победена.

Смятам да спра всичко. Всичко. Нямам сили за повече борба. Предавам се и този път наистина се оставям. Вдъхновението ми е повяхнала роза, няма какво да го съживи. Така че единственото, което ми остава е да чакам да поресна една нова роза, по - голяма и по - различна. Хората се променят, а аз имам нужда от време да изчезна и да открия себе си.

Когато съм готова - ще се преборя с това нещо, наречено Wattpad.

Когато съм готова.