Лично
усмихвам се много,
но често съм тъжна
сякаш това дори не е моята мъка,
сякаш дори не са моите сълзи,
сякаш трябва да изплача сълзите на някой друг,
който прекалено дълго е страдал, без да може
да заплаче,
виждам красота навсякъде,
но виждам и грехове,
виждам хора с тъмни очи,
потъмнели от злото, с което се борят.
преди обичах състезанията,
после ги намразих-
отнемат любовта от нещата, които обичам,
никога не отмъщавам,
понякога се ядосвам,
понякога мисля, че мразя, защото толкова са
ме наранили,
но съм си обещала никога да не отмъщавам.
бягах от всичко зло,
сякаш се опитвам да отрека, че го нося в себе си
вече виждам света, в който можем да сме добри,
виждам колко щастлив може да е човек с любовта
и искам да го кажа на всички,
и започнах малко по малко да приемам злото,
може би затова съм толкова тъжна понякога-
защото избрах да виждам всичко,
а очи, които са видели всичко, не може никога да не плачат,
не може винаги да са спокойни,
но винаги блестят
DU LIEST GERADE
Този път, за да ме чуеш
Poesie"Не вярвам на хора без пороци и любов без лудост. Вярвам, че красотата на думите буди умрели души и спасява живите." Ралица Генчева Никое от произведенията не ми принадлежи, тези красиви стихове принадлежат на Ралица Генчева, а книгата е издадена от...
