Luck of Sakura

Началото

Една зима в Коноха се сипеха нежни снежинки. Зимният пейзаш беше студен но красив, изрисуван с натрупани от сняг дървета. Всеки човек вървеше облечен, дали с палто, дали с кожух. Беше оживено, хората се движеха дори и в снега, по улицата се виждаше някое друго животно намерило храна. Времето спокойно минаваше, малко по малко започваше да се стъмнява, уличните лампи се включваха една след друга. Светлината идваща от тях озаряваше пътищата, а от всеки кумин по къщите излизаше черно сив дим. По една улица ходиха двама господа. Бяха почти равни по височина. Те си говориха, с уважение един към друг. Единият имаше сива рошава коса, светло спокойно лице, малка уста, скромен нос и тъмни очи. Косата му беше естествено сива, по наследство от родът му. На 27 години. До него беше колегата му, 35 годишен с черна коса сресана в фоемата на обърната купа, кожата му беше по-тъмна от на колегата му, лицето му начумерено, с едър нос, черни очи и силно забележими гъсти вежди.

-Скоро ще стигнем селото скрито в дъжда, вече сме до моста който свързва Коноха и Аме - сивокоското подхвърли със спокоен глас. След няколко крачки изтъкна. -Също така не забравяй, че снегът ще се превърне в дъжд, чу ли ме Гай?

-Много добре те чух. -Гай се изказа през зъби защото знаеше положението на селата и, че ще вали.

В същия момент в другия край на моста, едно момиченце с ужасна съдба се опитваше да оцелее, като просеше малко хляб. Беше дребна, със снежно лице, дълга розова коса, дребно носле и дребни устни. Тя се приближи до една минаваща жена за да попита за храна. Женета не беше много висока, Руса, със светло лице, малък нос, кафеви очи и малки червисани в розово червило устни.

-Горкичката, нямам съжелявам, но не се предавай, гадателка съм и виждам че скоро ще дойде някой, който ще ти помогне. -русата дама, окуражаваше детето.

- Но как ще го позная.

-Мога да ти кажа само че, има сива коса.-женате се усмихна и си тръгна а момиченцето седна на бордюра на огромният мост. Заради студа тя се сви и започна да чака, мъжът със сивата коса.

След известно време в чакане, малката си помисли, че онази жена я е излъгала. Малки сълзи започнаха да капят от очите ѝ. Времето за нея минаваше бавно и мъчително. Оглеждаше се с нескрита надежда за този човек. Забелязваше как хората я подминават, сякаш не я виждат. Тя се изправи с всички сили и започна да крачи на някъде за да се скрие от дъжда, който започваше да се сипе с голяма сила. Когато се изправи, тя забеляза двама, вървящи господина да си говорят. Забеляза че единият е сивокос, очите и започнаха да искрят, при спена за казаното от онази жена.