Luck of Sakura

Посещението

Саске влезе в широкия си, подреден кабинет.
-Аааа.... Мразя когато става така. - мърморене сам в кабинета си. - приближи се до бюрото си вдигна слушалката на стационарния телефон и почна да набира. След няма и минутка започна разговор. Узомаки, колко време ти трябва още да стигнеш до сградата!
-Не ми викай, пристигам, тъкмо виждам кантората ти. -русокоското беше на десетина метра от сградата с надпис "щетоводна къща Учиха".
Почти пристигнах, затварям.
-Добре, чао. -Саске затвори. След малко двамата господа се срещнаха. Саске се беше подпрял назад върху бюрото си. Узомаки седна на един стол, до стената, срещу Саске.
-След два дни, новият ресторант ще бъде отворен, Саске, ако се получат нещата ще получавам двойно.
-Значи до два месеца ще имаш един милиард, сумата е голяма но това е лошо Узомаки, с това темпо няма да успееш.
-Не е ли добре, че вече съм събрал един милиард.
-Добре е, но вместо да ги пазиш, имам една шантава идея.
-Какво ти се върти в главата.
-Да създадем още два ресторанта на стотина километра от първия.
-И?
-И ще печелиш четири пъти повече, ще успееш, даже и ще ти останат.
-Тоест?
-Тоест ще събереш петте милиарда, ще спреш брака на Хината и ще ти останат 2 милиарда, но за да бъдем подсигурени ще направим и пет заведения за бързо хранене. Ще изхабиш този милиард, но ще го наваксаш за два месеца.
-Ти си най-големия глупак когото познавам, като откупиш този какво ще правиш без пари.
-Прав си.
-Да, и ще стигнеш много далеч, ако се има напредвид усилията ти, но си прост.
-Добре де, какво да направя, нали си ти да ми помагаш, само си проблемен с тая лихва.
-Ооо да, между другото този месец става десет процента.
-Аааа, не просто ми кажи колко да ти върна след осем месеца.
-Така, имам два въпроса.
-Кажи Саске.
-Защо осем месеца? Имаш десетмесечен срок.
-Тъй като помислих върху идеята ти, с заведенията, ще мога да изпреварят срока, което е още по добре, нали?
-Е да, разбира се. Ааа относно втория въпрос. Сигурен ли си че няма да те излъжа за сумата която ще ми връщаш.
-Не ме разсмивай Саске, излъга ме само веднъж от както се познаваме. И след месец си призна. -Саске се усмихна. -Защото не спря да ревеш и да търсиш лисицата.
-Д нея беше забавно, помниш ли?. - двамата се върнаха в спомени от преди години.
-Спомням си като те следваше цял ден защото и даде от обяда си.
-Ами онзи път когато щеше да те ухапе защото щеше да ме удариш.
-Тогава се скарахме защото ме уцели с топка сняг в лицето. - двамат а с Наруто избухнаха в смях. Блондина се натъжи.
-Малко че загина, тя беше много мила с мен.
-Мхм, бях ти казал че е избягала.
-Само тогава ме излъга.... Някой път ще идем ли на гроба който и направи.
-Разбира се Узомаки. Сега нека ти оправим бумагите чее...
-Добре де.
-Така, първо ще трябва да подпишеш тук там за да може да направим тези заведения. - Учиха се разрови в чекмеджето на бюрото си.
-От нещо друго нуждаеш ли се?
-Освен от подпис? Да, ще трябва да напишеш и молба, и обяви трябва да направиш.
-За?
-Как така за, глупако, ти ли ще работиш в тях, или ще ги притежаваш.
-Ще го притежавам.
-Тогава сядай на компютъра почвай с обявите. Ще ти кажа за местата им като слагаш адрес. - русокоското изпълни заповедта като седна на съседното бюро на Саске. След часове работа двамата бяха готови и тръгнаха към квартирата. Когато пристигнаха Саске се обади.
-Каквото и да правиш Узомаки, не забравяй от къде си тръгнал.
-Саске аз съм глупав, и каквото и да стане аз няма да се самозабравя, все пак ти ми помагаш. И благодарение на теб имам една идея.
-Какво си наумил?
-Нали каза че ще ми останат пари.
-Да, и? -чернокоскот отвори вратата на апартамента.
-Изникна ми идея, но реших да ти кажа за да знам обстоятелствата.
-Кажи де. -двамата отидоха в кухнята.
-Мисля с останалите пари да построя замък за нея. За да живеем заедно.
-Това е хубаво Узомаки, но не бързай първо трябва да спрем брака.
-А да, между другото, кой е нейния уреден годеник?
-Сигурен ли си че искаш да знаеш?
-Искам да знам кой е моя конкурент.
-Твоят конкурент се казва Орочимару, на четирсет и осем, по професия е лекар, но според мен е невъзможно да има толкова пари, ако не прави нещо нелегално.
-Да не би да намекваш че прави като Итачи с групата.
-Узомаки и двамата знаем, че отдавна се разпуснаха от организацията. Макар че заради нея ни изхранване в началото.
-Знам Саске, благодарение на белия зъб, се разпуснаха.
-Ами има нещо, да го питам, искаш ли, за този Орочимару. Може да знае нещо.
-Да го питаме тогава.
-Секунда, ей сега ще му звънна. - Саске хвана телефона си и потърси номера на големия си брат. Набра го и започна да звъни. След шестото позвъняване от среща се чу отговор.
-Ало, кого търсите? - Саске не позна този мъжки глас. Той отвърна спокойно.
-Търся Итачи Учиха, а кой е на телефона?
-Саске ти ли си, не успях да те позная гласъти е мутирал, аз съм Кисаме, спомняш ли си, постоянно се мотахме с брат ти, ако искаш ела да ни видиш знаеш къде сме, ако питаш за Итачи той отиде за да вземе кашоните.
-Батко Кисаме не успях да те позная, разбира се ще дойдем тъкмо и ти ще си там. Ще питаме теб ако Итачи не може да говори.
-За какво, Саске?
-Като дойдем ще говорим, става ли?
-Разбира се дребен, имаш време чак до вечерта.
-Добре, довиждане.
Саске и Наруто се бяха приготвили и тръгнаха към Итачи и Кисаме. След двадесетина минути стигнаха мястото, "Пица и Дюнери", виждаше се табелата над заведението. Саске се приближи до входа и още при отварянето забеляза Кисаме. Висок два метра, остра, черна, вдигната прическа. Много бледа кожа с широки рамене и изправена стойка. Носеше престилка с емблемата на пицарията.
-Ооо дребен, ехеее и русия е с тебе. Ей сега приключвам момчета. Ще ме изчакате ли вътре? - Кисаме посочи стачката с надпис персонал.
-Няма проблем. - Саске и Наруто влязоха в стайчката. Голяма стая с големи метални шкафчета и една дълга пейка в средата.
-Оле, толкова място в тази стая, а само с четирима работещи. - обади се Наруто.
-Преди е било фитнес, затова.
-Ясно, а дали ще може да се превърне пак във фитнес.
-Разбира се, стига да имаш пари. - Наруто се начумери и отвърна на Саске.
-Защо е устроен така светът Саске, всичко се задвижва с пари, ако не ни бяха помогнали, какви щяхме да бъдем?
-Узомаки, как може да си толкова глупав и в същото време да си толкова умен. Предполагам че щяхме да сме престъпници и...
-Да сме в "кървавия облак".
-Аааа, да точно. Кой знае колко хора щяхме да нараним за да сме щастливи. - Саске седна на ниската пейка, подпря лакти на коленете. си, кръстоса пръстите на ръцете си и се подпря с брадичката върху тях. Двамата замълчаха за малко, докато при тях не влязоха Кисаме и Итачи.
-Дребосъци тук сме. - Кисаме затвори вратата.
-Какво искаш Саске. - Итачи се обади с безизразно лице и дълбок, плътен глас.
-Итачи, батко Кисаме, знаете ли нещо за Орочимару.
-Какви си ги забъркал хлапе? - блесоликия стана сериозен.
-Никакви, просто този тук иска да спре един уреден брак в който Орочимару е годеникът.
-Хахахахаха. - Кисаме започна да се смее като луд.
-Този нещастник не е спрял значи. - Итачи се ядоса.
-Какво не е спрял. - русокоското се притесни.
-Момчета май наистина нищо не знаете. - Кисаме спря да се смее и започна да им обеснява. -Това проклето копеле се занимава с две неща. Първо са наркотиците. Второ сводническите му номера. Проклетникът прекарва тела от моргата, те са кухи, пълни ги с наркотици и така ги мести без проблем. А колкото до това със сводничеството за него е игра, винаги съм го мразил за това. Шибания мизерник примамва момичета, а ако не става ги купува. Като купи някое момиче я изнасилва и я прави проститутка. - Кисаме млъкна.
-Макар и с нецензурен език Кисаме е прав момчета. - Итачи продължи.
-Не е опасен, защото той обмисля нещата, но ако му се бъркате знайте че няма да седи мирно. - предупреди ги големия брат.
-Разбира се, нали е дилар. - каза русокоското, а Кисаме избухна отново в смях.
-Пхаха, що за дилар, ако той е дилар хлапе, значи аз съм Ал Капоне. Слушай сега, в "Кървавия облак" бях почти десет години и ако бяхме още заедно сигурно щеше да е същото. Но, няма значение сега, това което ще кажа, е че дори да не сме от "облака" ако имате проблем с Орочимару кажете. - Кисаме се изказа и излезе от стайчката.
-Итачи, от къде знаете толкова за Орочимару?
-Преди да се присъединя той е бил в организацията. Малко след като се включих, той напусна. И после случката и всеки стана някой, заради белия зъб. Всички сега изкарват парите си честно. С Кисаме, Дейдара и Сасори работим тук, Какузу е банкер, Хидан изучава религии, Зетсу има ботанически магазин, Обито и Нагато починаха а кака ви Конан вече е известна писателка. Само този алчен глупак продължава да предизвиква късмета си. Някой ден ще си изпати за това.
-Ясно Итачи.
-Ако има нещо ще ми кажете нали. - Итачи попита с лека усмивка.
-Разбира се. Хайде Узомаки да вървим имам една идея. - Саске и Наруто излязоха от заведението.
-Какво си намислил Саске.
-Намислил съм нещо, но за целта ще идем на място в което не си влизал никога през живота си.
-Казино?
-Не глупако, в библиотеката.
-Аааа... Какво ще правим там?
-Ще потърсим информация за един човек.
-Кака Конан ли?
-Да, как позна?
-Може да съм глупав, но имам ум за да свързвам нещата.
-Ще потърсим къде е тя.
-А защо ще я търсим?
-Ами, до колкото помня, Узомаки тя беше информатор на всеки член тя ще знае, кой на къде е?
-Дали ще я открием?
-Е, как няма да я намерим.
     Двамата стигнаха до сградата. Качиха се на втория етаж и влязоха в библиотеката.
-Добър ден. - Обади се жената зад голямото бюро.
-Дабър ден.
-Какво желаете?
-Ами, търсим информация за писателката Конан. - госпожата се стресна от тона на чернокосият и попита притеснено.
-За какво ви трябва тя.
-Трябва ни за да говорим с нея, знаете ли къде се намира.
-Не но...
-Можете ли да се свържете с нея?
-Да, секунда. - библиотекарката набра един номер. Позвъня няколко пъти докато не се чу отговор.
-Ало... извинете че ви притеснявам,  двама младежи искат да говорят с вас... Как изглеждат ли.... ами средно високи, единият е чернокос и намусен, а другият е рус и усмихнат. - тя описа момчетата пред нея, а Наруто се изкиска от чутото за Саске.
-Цупльо.
-Заповядайте господине. - Саске пое слушалката.
-Ало како Конан.
-Саске ти ли си?
-Да.
-Какво има.
-Аааа, с Наруто искаме да те видим, кога ще ти е удобно?
- След двайсет минути ще съм при вас, изчакайте ме в библиотеката.
-От къде знаеш коя е?
-Как иначе ще ме намериш? В централната сте.
-Е до после.
-До после, сладък. - Конан затвори, а Саске беше червен като домат.
-Какво стана Саске. - чернокоското отвърна запелтечвайки.
-Н-н-нищо, нищо не е станало.
-Хахахахаха, ти беше влюбен в нея, нали?
-Млъкни глупако, не се дразни.
-Стига се тя наистина е красива, ноооо на теб може да ти е бавача, малък Саске.
-Наруто ще те убия. - Саске червен от срам. Блондина се смееше и едвам дишаше.
      След като Конан пристигна при тях, тримата излязоха от сградата.
-Е сладък защо ме търсиш, какво има?
-Ами како Конан, във "кървавия облак" е бил Орочимару... - Саске беше прекъснат от нейната плесница.
-Ало си дошъл при мен за да се самозакопаеш по добре....
-Не е за това, искаме само да разберем какво е правил в облака. - Конан не спираше да трепери но се обади.
-Той от всички, беше единственият който убиваше с удоволствие изкарваше информация по отвратителни начини. - Конан започна да плаче, сгуши се в Саске. Тя беше ниска, и той я скри в прегръдките си.
-Саске, нали не се занимаваш с нелегални неща. Не искам да бъдеш като нас.
-Како Конан, не се занимаваме с нищо, имам предвид.... ааа.... аз съм счетоводител а Узомаки притежава ресторант. - чернокосият се опита да я успокои. Тя спря да плаче и продължи.
-Той е опасен човек, със сълзи съм писала криминалета си заради спомените.Ако не бяха брат ти и Нагато да ме спасят веднъж, той щеше да ме нарани. Брат ти и Нагато го изгониха от групата.
-Знам како, Итачи ми е разказвал. А и не сме дошли само да питаме за този нещастник. Дойдохме да питаме за другите.
-Знаеш, за Итачи, Кисаме, Дейдара и Сасори те са на заведението.
-За тях знаем​, но ни трябва инфо за другите за да идем при тях лично. И да се свържем с тях няма да ни послушат. За това ни трябваш ти. Ако си съгласна како, ще обесня всичко като се съберем. - Конан се усмихна и му отвърна.
-Саске същият си като Обито, винаги правите така, мислите нещо и го споделяте чак когато всички са заедно. - след нея се обади Наруто.
-Е ще участваш ли како, ще се справим.
-Наруто ти пък си същия като Нагато, той винаги беше заедно с Обито независимо какво. - блондина се ухили.
-Нали ми е приятел, ще съм с него до старини.
-Ще участвам момчета. - леко се  повдигнаха краищата на устните на младата жена.
-Тааака, значи отиваме първо при най-възрастния. - чернокосият продължи.
-Какузо ли имаш предвид.
-Да.
-Той е във съседната банка.
-Идеално.