Всеки човек е имал несподелена любов. Сега ще ви разкажа за една, която е, може би, колкото страшна, толкова и интересна.
Преди около десетина, ако не и повече, години ми разказаха тази история. Историята за девойката отмъстила си за загубеното време по страдание и мъки, останала съвсем сама, нещастна, бедна, без семейство.
Момичето било на около четиринадесет години, тоест може би седми- осми клас. В училището се запознава с едно доста привлекателно момче, с което и дума не си обелват около година. Момчето почти не я забелязва, а тя е хлътнала по него много силно. В момента, в който тя си намира приятел, момчето започва да се интересува от нея, да я закача, да и говори, да я заглежда, дори и да я изпраща до тях. Въпреки че тя си имала приятел и харесвало вниманието му, защото не го е била изтрила от съзнанието си, тя продължавала да го харесва. Може би това било любов. Минали няколко години, те станали първи приятели. Дошло време да завършат. Тя си признала, че от доста дълго време е била влюбена в него. Когато той разбрал, се отдръпнал. Девойката погълната от мъката, решила да си отмъсти. Та, тя си бе изляла цялата душа и мисли пред него, а той не я оценил.
Планът на момичето не се осъществил, поради една или друга причина, но около шест години след завършването им, пак се срещнали. Тя била красива като кукла. Изваяна фигура като на манекен, красива, дълга руса коса, големи, изкрящи зелени очи, просто перфектна, а той все същия красавец. Като я видял, си спомнил миналото колко много са се забавлявали, а нейната първа мисъл била, отмъщение.
Започнали да се виждат често. Той бил готов да си продаде душата на дявола, за да бъде с нея цял живот, дори и след смъртта, а тя искала да го нарани. Младежа си признал чувствата към нея и поискал да са заедно. Тя се съгласила само за да може да направи живота му ад.
