Мартурс мачениците (Martyrs)

Когато бях малка...

Аз съм Катрин Невийн Едлард. На 27 съм и не съм луда,аз просто искам справедливост и отмъчение.Израстнах в дом за сираци.Преди два дни ме изписаха от лудницата.За всичко е виновен онзи кучи син.Помня че когато бях малко момиче,той всеки ден идваше и ме биеше.Разбиваше стъклени шишета в главата ми и гасеше цигарите в тялото ми.Всичко болеше толкова много,но не можех да направя нищо,освен да мълча и да търпя.Караше да ме да ям нещо много гадно,от което повръщах.Режеше косата ми я гореше в камината,в която се топлеха всички други деца.
Това не беше честно.Защо точно мен?Аз не му направущих нищо.С мен се отнасяше и държеше като буклук,а с другите беше много добър.

Помня че един ден той дойде.Беше много ядосан.Заведе ме в една стая и ме завърза за един стол.Извади едно желязо,на което беше написано ,,Martyrs" затопли го в един голям казан с пламнал Огън.Съблече блузата ми и го допря до гърба ми.Кожата ми се топеше.Когато махна желязото ме поля със студена вода,болката беше убийствена.От тогава имам второ аз което ме кара да се съмонаранявам.То прилича на мен,но е цялата изпорязана и в белези.

Ден след ден аз започвах да се съмонаранявам и режа по цялото тяло.Един ден просто взех ножа и изрязъх малко пърче кожа от бузата ми.Погледнах се в огледалото, на мен ми харесваше.Без да мисля повече излязох на улицата.Кръвта се стичаше по лицето ми и капеше по асвалта.Изведнъж чух как линейка се приближава към мен.Не помня много какво става след това,само знам че след като зашиха лицето ми ме вкараха в стая с маса и три стола.Имаше двама мъже, които започнаха да ме разпитват от къде са белезите по мен.Аз започнах да им разказвам...

Моето второ аз ме накара да го направя.....

Те ме гледаха много странно всякаш ме имат за луда.Разказах им за живота ми като дете и всичко.Те се спогледаха и се отдълечиха с няколко крачки на зад.Прошушнаха си нещо, когато единият застана зад мен и закопча ръцете ми с железни окови.Излязохме от стаята и ме заведоха до една Кола,качих се и тя потегли.Пътят не беше дълък,но не знаех къде отиваме...Когато стигнахме и слязохме от колата бяхме пред голяма зграда.На един прозорците имаше човек,който всякаш се опиташе да отхапе стъклото.О боже мой,това е лудница,решиха че съм луда.Така те ме затвориха и аз лежах 7 години там.И всичко само заради един човек.

Хей!Дано да ви е харесала първата глава от книгата ми.Очакват ви големи изненади.Обещавам още днес да кача още две три глави.☺😁