На сутринта станах по-рано с обичайното си добро настроение. Беше около 7 часа. В продължение на 15 минути си лежах , гледах оранжевия таван на палатката и слушах птиците.
Реших да стана. Като отворих ципа на палатката ме лъхна така приятният сутрешен мирис на планина. Времето беше слънчево и приятно. Приготвих си на газовото котлонче някакъв ориз. Като се наядох взех камерата и тръгнах да поогледам.
Не осатанах дълго щастлив. Видях вълчи следи , но те бяха като на онзи малък вълк от снощи. Те бяха 2 пъти по-големи и осезанелно
по-дълбоки. Забелязах също и част от козина закачена на един нисък бор. Тя беше сплъстена и сиво-черна.
Върнах се в лагера. Другите бяха станали. Бяха запалили огън. Единствено на Боян казах за стъпките. Не исках да притеснявам другите. Той ме погледна сериозно каза ми да чакам тук и влезе в палатката си. След малко излезе с два пистолета 8ми калибър. Каза ми :
-Слушай добре. Това оръжие не е за игрички. Давам ти го , за да можем с теб да пазим групата. Това което се случва не е за подценяване. Имаш два пълнителя с по 6 патрона. Използвай ги разумно. Само при нужда.
След това Емо ме викна. Молеше ме за съвет. Сподели ми , Тони си е разкрила чувствата пред него. Решихме да го оставим за вечерта.
Прибрахме палатките и тръгнахме. Този път аз останах най-отзад. До мен беше Боян. Пред нас седяха момичетата , а най-отпред беше Емо.
Докато карах имах чувството, че някой ме наблюдава. По едно време спряхме за почивка. Чух ръмжене . Погледнах към храста. Той потрепна. Изведнъж към мен скочи огромншят див звяр. Заедно паднахме в дерето от тесния път. Докато се търкалях на долу чух викове от рода на : Веско! Когато паднах се изправих замаян. Но в същия момент вълкът пак ме връхлетя . Беше застанал върху мен . Не трябваше да мърдам , и не да издавам звук. Ако бях направил тази грешка той щеше да си забие зъбите в гърлото ми и да ми прекърши сънната артерия. Можех седя и да го гледам.
Първото ,което усетих беше дъхът му , който миришеше на изгнила плът. Зъбите му бяха остри ,с кръв по тях. Явно не съм бил първата му жертва тази сутрин. Очите му бяха жълто-зелени. В се четеше спокойствието на един хладнокръвен убиец. Тогава разбрах истинското значение на израза да си играеш на вълчи поглед. Когато се загледах в тях видях нещо , което ще го помня до краят на живота си. В тях разпознах себе си . Той беше голям едър мъжкар , който се опитва да се издигне в очите на другите. Прави всичко възможно да изпъкне , но не успява и това го задушава.
След малко чух изстрели. Вълкът ме удари по главата с огромната си ,космата и учудващо тежка лапа и след това избяга.
До мен пръв дотича Боян. Не разбирах какво ми каза. Виждах размазано и чувах главно само ударите на сърцето си. Дали другите също можеха да ги чуят? Емо дойде хвана ме и започна да ме тресе. Той ми крещеше нещо, но мен това не ме интересуваше. Просто реших да затворя очите си. Всичко стана черно...
Не виждах нищо. Стана ми студено. Тогава се запитах . Дали да пробвам да се събудя? Осъзнах ,че има още толкова много неща ,за които си струва да живея. Животът е хубав. Имах всичко каквото исках: бях млад , в разцвета на силите си , радвах се верните си приятели ,а можеше би скоро щях да имам и нещо повече от приятелка. Имаше толкова неща , който исках да напрая, толкова мечти , които да сбъдна.
Отворих очи. Беше вечер. Забелязах ,че съм си в палатката. Усетих силна болка в главата. Но въпреки това събрах сили да се понадигна.Остра болка мина през тялото ми. Видях как другите седят мълчаливо край огъня. Като ме видяха се втурнаха към мен. Обсипаха ме в прегръдки , а някои дори се разплакаха. Емо дойде и ми каза :
- Брат, беше нокалтиран от вълк. Как си?
Първото, което си помислих е. Яко! до сега не ме беше нокалтирало животно. Отговорих му:
- Добре, боли ме главата. После се усмихнах. -Та какво ще правим със съвета?
-Споко. Не се безпокой за това. Утре ще говорим.
