Чакането си заслужава

598 70 2
                                    

*Леви*


Минутите бавно минаваха, усещах тихо тракащият часовник на отсрещната стена и измервах времето в секунди от скука. Може би вече бяха минали 10...15 минути от излизането ми от стаята.

 Подпрях се на стената зад мен и продължих да оглеждам долното подоие на земя под краката си. 

 Лек ветрец ме накара да се обърна към стаята, най-накрая вратата се бе отворила, а момчето тихо излизаше оттам, като единствената му дреха беше късата леопардова поличка, която хората от бара обличаха.

 -Забавих ли се? -продума сигурно. Лукавата усмивка се лепна по лицата и на двама ни. -Какво ще правим сега? -измърка тихо, докато идваше при мен, кръстосвайки краката си. 

Усетих ръката му на рамото ми, очите му взиращи се в мен, чакайки да го сграбча. През тялото ми минаха безброй студени тръпки, втвърдяващи члена ми. Блъснах го напред, хвана се за тениската ми, но вместо да се зъдържи плата се скъса и сега свободно разпростираше до краката му

 -Да те боли ли искаш!? -долепих го до стената и започнах с език да си пропръвям път към всяко едно кътче от устата му. 

Звука на двата преплитащи се езика в помещението и напрежението в двата търкащи се члена успя да ме възбуди докрай.

-Скачай! -заповядах студено, когато увих ръце около бедрата му. Кръстоса краката си около кръста ми и заби студените си ръце в гърба ми, като оставяше червени дракотини...

Attack on ghoulWhere stories live. Discover now