Част3

96 12 2
                                    

ГТ/Намджун
Тръгнах към училище и по пътя някой се блъсна в мен,този някой беше този който исках да видя Санха.
Усмихнах се а той ми се извини и искаше да си тръгне но аз го хванах за ръката и прилепи телата ни не се сдържах вече исках го само за мен да бъде само мой,мой.
Както си стояхме той ме прегърна силно не го очаквах но толкова се радвам че не се сдържах и го целунах чувството да опитам устните му ме накара още повече да се влюбя в него.
Той се изчерви стана много червен затова реших да го попитам дали вече е решил в такъв смисъл дали иска да сме заедно.
Той ми отговори:
-Немога да ти отговоря сега ще ми дадеш ли още една седмица.
Аз разбира се че ще изчакам още една седмица но тогава искам отговор.
Тръгнахме към училище и вече бяхме пред него,влезнахме в класната стая и си седнахме по местата.Класната влезна след нея още три момчета явно бяха нови ученици госпожата ги накара да се представят и те един по един започнаха:
-Здравейте казвам се Парк Джинйо но може да казвате Джин Джин.
След това се представи и второто момче.
-Здравейте аз се казвам Мен Йонги но ми казват Шуга.
И се представи и третото момче.
-Здравейте аз се казвам Мунбин.
Аз седях най отзад и забелязах че представянето на третото момче Санха се притесни и наведе глава ставна ми доста интересно защо се притесни толкова.
Госпожата каза:
-Сега момчета да видим каде да ви сложим да седнете.
Госпожата огледа всички и се замисли и каза:
Парк Динйо да седне до Парк Джимин.
Джин Джин се почуди каде се намира Джимин и попита:
-Извинете госпожо, но може ли да ми кажете кой е Парк Джимин, за да си отида на мястото?
-Да разбира се. Седни до онова червенокосо момче от ляво до прозореца.-отговори учителката
Момчето се запъти и седна до Джимин. Двамата се запознаха  и започнаха да си говорят на различни теми. Имаха доста общо.
След като Джин Джин седна госпожата каза:
-Мин Йонги да седне до Джънг Хосок.
Шуга се запъти към Jhope, с който явно се познаваха. Щом седна до него си направиха някакъв замотан поздрав.
След като седна и Шуга госпожата отново каза:
-Мунбин да седне до Ким Намджун.
Той се зачуди каде се намирам и тъкмо щеше да попита госпожата, когато аз си вдигнах ръката и казах:
-Аз съм Ким Намджун.
Той ме погледна и се усмихна.Запъти се насам и седна на стола да мен.
Попита ме как да ме нарича, а аз му казах, че може да ми казва Рап Мон, както останалите или ако иска Намджун.
-Не знам ти кажи кое ти е по-удобно..-каза усмихнато той.
-Тогава ми викай, просто Намджун.
Забелязах, че Санха ни наблюдаваше и реших да попитам Мунбин, дали се познават със неги. Момчето до мен се усмихна и каза:
-Да, разбира се, даже може да звучи гнусно, но съм влюбен в него и му го признах.
Аз го погледнах ядосано и му казах много тихо, но заплашително:
-Санха е мой, ясно ли ти е?
Той ме погледна уплашено.
Обърнах се и видях как Санха поглежда тъжно.  Успокоих се малко,  защото не исках да имам проблеми с никой. Върнах си погледа към Мунбин и му се извиних. Той само се усмихна фалшиво и ми каза:
-Няма проблем. И аз се извинявам. Не знаех, че Санха си има приятел.
Засмях се при чутото.
- Той си няма приятел.Аз съм само има един лудо влюбен в него човек, който се казва Ким Намджун.
Мунбин ме погледна объркано и каза:
-Ами Санха,харесва ли те?
Аз отново погледнах към Санха и отговорих несигурно.
- Честно и аз не знам. Това, че ме прегърна и се изчерви, означава ли, че ме харесва?
Мунбин се усмихна и ми отговори:
-Сигурно си пада по теб, дори да е малко.
Усмихнах му в знак на благодарност за повдигащите настроението думи и си замечтах. Представях си как със Санха се разхождаме и се прегръщаме и така нататък.
Часът свърши, а учителката ни каза, че може да се прибираме, защото нямаме повече часове.

Аньонг хора това е новата част от историята благодаря че някой я следи съжалявам че не съм качвала глава но имах проблем и трябваше да го оправя и сега довърших историята следващата седмица пак ще кача нова глава.
Съжалявам за повтаряни или правописни и пунтакционални грешки☺☺☺
Отново благодаря на тези който следят историята ми 😊😊😊☺💖

I love you, but I love you too❤❤❤Where stories live. Discover now