Обсебена от теб

1.Началото

Какво да облека?Това беше въпросът,който си задаваха хиляди дами по света.Както всички знаем това как си облечен прави огромно впечатление."По дрехите посрещат,по характера изпращат....Поговорката беше нещо подобно.Но не почня точно.

Погледнах часовника на стената и видях ,че е09:50 ,а интервюто ми започваше в 10:30.Мамка му.Няма как да се оправя за 40 минути.

Да разкажа за себе си.Казвам се Бъркли Адамс на 24 от Ватикана,но живея в Ню Йорк.Този прекрасен град,който изглежда бляскав,но има и друго лице.Лицето на отромното чудовище ,което поглъща и срива мечтите на хората.Защо?Надявам се с моите да не стане така.Както всяко друго момиче и аз дойдох в Ню Йорк,за да го покоря.Имам надежди и мечти и се надявам да ми помогнат да се издигна.Точно затова реших да кандидатствам в Емпайър билдинг-най-голамата компания,занимаваща се с обменяне на стоки между страните,маркетинг,икономика и счетоводство.Все пак това съм завършила.Никога не съм била от артистичните момичета.Нямам много таланти.Изяждането на голям шоколад в рамките на час брои ли се?Не съм дебела.Не.Тялото ми е с извивки ,където трябва.Много хора са ми казвали,че ставам за модел.Но тази професия никога не ме е привличала.Този блясък и лицемерие ми идва в повече.Попринцип обичам всичко да се случва в строго опредерен ред.Като манячка на тема контрол съм.Правя си графики и бележки за всичко ,случващо се в живота ми.Живея сама и нямам много приятели в Ню Йорк.Единствено преятелката ми Вероника,за която бих направила всичко.Наистина това момиче е уникално.Била е с мен през целия ми живот от дедстката градина и се радвам ,че това продължава и до днес.

Реших да облека семпъл рубинено червен костюм,съставен от пола ,стигаща до коленете и елегантно късо сако.Комбинирах го с бяла копринена блуза и червени отворени обувки на 15-сантиметрово токче.Взех чантата си и излязох,подтичвайки.Имам навика да закъснявам още от малка.Винаги се опитнам нещата да се случват под строг контрол,но понякога не се получава.Спрях такси и се качих.

-Извинете ,ще побързате ли малко?-помолих учтиво шофьора.Той ме погледна в огледалото за обратно виждане и се намръщи.

-Няма да се блъснем заради вас.Не сме на състезание.-сопна ми се той.

-Господине,бързам.Моля ви.

-Не ми пука за къде бързаш,кучко.

-Моля?Какво ми казахте?