Събудих се от лъчите, ярко осветяващи стаята ми. Изправих се в седнало положение на леглото с полуотворени очи и погледнах към часовника, който показваше 7:00. Въпреки, че днес нямах никакви кой знае какви задължения и можех да се излежавам до по-късно аз станах, като по навик много рано. Изправих се от леглото и тръгнах към банята, за да си взема един душ и да се освежа. Вървях по коридора с наведена глава, молейки се да не събудя никой и изведнъж се сблъсках с някого.
-Извинявай..-беше първото нещо, което казах, след което погледнах този, с който съм се сблъскала и направо съжалих, че съм му се извинила.
-Няма проблем, мацка. Много си раннобудна. Добре е да го знам.-подсмихна се лукаво и ме изгледа мръснишки.
-Да не си пиян?-попитах го с отвращение.
-Не, как ти хрумна..?-каза едвам едва и имах чувството, че всеки момент ще се строполи на земята.
-Колкото и да не те харесвам, аз съм ти доведена сестра и съм длъжна да ти помогна, така мисля. Затова ще се опитам да те завлеча до стаята ти.-казах, преглъщайки шумно.
-Няма нужда, маце. Мога и сам.-каза, след което залитна и падна шумно на земята.
-Даа, сигурно.-извъртях очи, и се опитах да го вдигна от студения под. Хванах го и сложих тежката му ръка от едната страна на рамото ми, за да се изправи, до колкото е възможно това.
-Хайде Лил! Просто се раздвижи. Нямам сили да те мъкна, разбираш ли?-проплаках едва ли не и направих гримаса.
-Добре, коте..-каза, намигайки ми.
Тръгнахме едва едва до стаята му. Когато стигнахме отворих вратата и го оставих да се оправя сам, след което понечих да затворя, но той ме спря, хващайки ме за ръката.
-Така ли ще ме зарежеш?-попита и направи кучешка муцунка.
-Какво искаш?-попитах ядосано.
-Случайно да те изкъпя?
-Би било яко, но ти си прекалено срамежлива.-ухили ми се, но този път не издържах и неусетно ръката ми се озова на бузата му с бясна скорост, и в последствие чух звука от удара.
-Как си позволяваш да ми говориш така? Знам, че си пиян, но имай малко себеуважение.
-Добре, коте...-прехапа долната си устна, и аз извъртях очи.
-Чао. И, като изтрезнееш измисли смислено управдание за пред вашите.
-Както кажеш, скъпа...-след като чух това излезнах, затворих вратата и тръгнах отново към бяната.
YOU ARE READING
LIFE ITSELF
RomanceТова е история за едно шестнадесет годишно момиче на име Катрин. Когато тя е на десет годинки, родителите ѝ умират в катастрофа и Катрин отива в сиропиталище, докато се намери семейство, което да се грижи за нея. 5-години по късно я осиновява една д...
