Здрасти, хора, това съм аз, Зоуи, на 16 от LA. Живота ми е пълна каша, дори аз самата не мога да го обясня. Имам много приятели, но имам две истински приятелки- Кейти и Дарси. С тях мога да съм по цял ден без да ми омръзнат. Обичам си ги. Но да, за живота ми, освен тях всичко друго е много объркано. Нека да ви разкажа накратко за него.
Преди около 5 години нашите се разделиха. Всеки божи ден се караха, било то за пари, единия не се е прибрал навреме и тен подобни. Имам брат-Рийс, по-голям от мен с 5 години. Обичам го колкото го мразя. Аз и той бяхме в една стая, защото семейството ни нямаше възможност за две стаи или за нещо "по-солено". С брат ми бяхме принудени да слушаме споровете им, а за да ме успокои той ме прегръщаше и ме челуваше по челото. Мисля, че той винаги е бил най-нормалния в това семейство. След два месеца скандали и викове, нашите се разделиха. Бях леко облекчена, но да си признаем на никой няма да му е мн добре без баща в къщата.
След раздялата брат ми го приеха да учи в Харвърд и трябваше да замина с него, защото баба ми беше починала още когато съм била на 3, а дядо ми не съм го виждала.
6 месеца след заминаването
Време е за училище. Купон!!! (Съркастично казано)
Днес станах с главоболие, брат ми ме събуди в 4 сутринта,исках да му отрежа топките и да му ги завра в носа. Отидох в банята да си взема душ, че бях потна на прасе, измих си зъбите и не заболя адски много корема. Не, не бях бременна, спокойно, бях неразположена. Излязох и реших да си облека обикновени дънки и обикновена риза. Разбира се, без коментар относно бельото ми. Обух си любимите кецове и се запътих към даскало.
Там хората бяха супер различни, толкова цветни, ил. Аз бях цялата в черно с тъмно сини кецове. Бродех из коридорите, втренчила поглед в телеграмата на даскалото, и се блъснах в един конос. Напсувах го и продължих. Ходех, ходех и така и не намерих стаята на 10а. Реших да продължа да ходя, докато не се изгубих. Походих още малко отново втренчила поглед в телеграмата и се блъснах в едно момче.
- Човек, много съжалявам. Не те видях, изгубих се, съжалявам.
Вдигнах погледа си към него след като събрах нещата си от пода и видях светлината в моя живот.
