-Сега като те изцапах как ще влезеш в час не знам. Извинявай пак! -Не се безпокой. Е, аз тръгвам. Чао -Чао -Едно дълго кафе моля.-казах на продавача. Взех кафето си и излязох навън. Пред магазина имаше две пейки, а на едната седеше Кайл. -Хей, Кайл. -Хей, нали не си забравила за оговорката за срещата. -Естествено, че не. -Ами да се възползваме от момента. - Не мога сега имам литература следващия час, а това е единствения предмет, който харесвам. -Добре, след училище? -Става. Запътихме се към училище и не обелихме нито дума. На входа той каза, че задължително трябва да излезем. Кимнах и влязох. Вече знаех къде се намира стаята ми. Не бях закъсняла, нещо нормално днес. Госпожата влезе малко след мен. Оказа се, че госпожата по литература ни е класна. Умрях от кеф. Дойде и най-гадната част-да се представя пред класа. Е, какво пък толкова, още хора които да ме мразят. Купон!!! -Зоуи, излез пред класа и се представи! Станах от чина си плахо и тръгнах бавно към даската. Всички тези мазни усмивки и погледни, повръща ми се. Единствената истинска усмивка бе познайте....на Саша. -Здрасти, казвам се Зоуи на 16 години от LA. Обичам да пиша стихове да слушам музика и най-много от всичко обичам черното. Нашите се разведоха когато бях на 11, имам брат на име Рийс..... "Да няма да ви го разказвам отново". Очите ми де зачервиха и Саша дойде от средната редица и не прегърна след което каза "стига толкова представяния за днес". Тя може да се окаже единствения ми приятел тук. Прибрах се вкъщи супер изморена и тъкмо да заспя чух звъненето на скайпа. Дарси и Кейти, кой друг би ме събудил за да говорим. - Хей, момичее!!-каза Дарси -Здравей Дарси! -За мен здрасти няма ли?!-попита Кейти. -Не!-каза Дарси-Как мина днес, Теми. (Теми е прякор от темерут) -Страхотно, запознах се с едно момче на име Кайл. (Чува се пищене) -Хубав ли е, на колко е, от къде е, в твоя клас ли е......-питах и двете. -Ако ме оставите да ви доразкажа ще разберете. По-голям е от мен с 2 години, не е хубав-прекрасен е, лт тук е, и не е в моя клас.....още нещо? -Пряко ме интесува каква зодия е?-попита Дарси. -Телец. (Отново се чува пищене) -Прати ни снимка да го видим. -Не, не искам да си вадите прибързани заключения за него. Дарси тъкмо тръгна да казва нещо и телефона ми звънна. Трябваше да вдигна. -Ало, Зоуи? -Ало. Кой е? -Аз съм, Кайл. -Здравей, Кайл. Откъде ми имаш номера? -Няма значение, хайде навън. - Ами хайде. Момичета трябва да ви затварям, ще излизам с Кайл. (Чуват се писъци) Затвотих лаптопа си и се запътих към гардероба ми. Избрах най хубавите ми дрехи от него.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Отидох да си взема душ, измих си зъбите за всеки случай, оправих си гримът, облякох се и излязох. Заключих понеже брат ми не се беше прибрал и слязох по стълбите. Докато слизах засякох брат ми да се прибира. -Уау, къде ще ходиш така облечена? -Че какво ми е? И ще излизам с приятели от даскало. -Толкова бързо си намери прители?! Браво, поздравления. -Да, чао че бързам. Цунках го по бузата и продължих напред. Тъкмо излязох от входа и една кола спираше пред мен. Шух клаксона ѝ и се обърнах.
