Сойър Бенет / НЕцивилизован

Без названия, Часть 1

Пролог

Мойра

В наши дни

Бях опиянена от страст.

Главата ми се въртеше, сърцето ми биеше учестено и усещах как мускулите ми се свиват точно където трябва.

Бях извън контрол, а инстинктите ми крещяха да се предам... да се подчиня.

Да бъда покорена.

— Падни на колене — заповяда Зак с нисък глас, който се плъзна като тръпка по кожата ми и накара кръвта във вените ми да забушува.

— Не — прошепнах, въпреки че исках да изкрещя «да».

Знаех, че нямаше да устоя.

Всъщност мисля, че налудничавият ми отказ бе подбуден единствено от предизвикателството, което представляваше за него. Защото за мен това беше много по-вълнуващо, отколкото лесното отдаване.

Зак сграбчи врата ми решително и стисна... толкова силно, колкото беше нужно, за да привлече вниманието ми. Преди време ми беше казал, че по този начин мъжкият ягуар печели уважението на женската си, преди да я обладае, и аз му бях повярвала. Напълно подкрепях възпитанието, което беше получил сред дивите местности на Амазония и оценявах влиянието върху личността му, което бяха оказали годините, прекарани далеч от съвременния свят.

Когато се приведе към мен, можех да усетя топлия му дъх по врата си.

— Никога повече не ми отказвай.

Това бе всичко, което каза, преди да ме натисне надолу и коленете ми да поддадат неохотно. Коленичих на килима, а той продължи да ме притиска... още, още и още... докато бузата ми не докосна кремавия, вълнен килим, а задникът ми не се вирна във въздуха. Въздъхнах доволно, притваряйки очи и си спомних първия път, в който го бях видяла да прави същото на друга жена, и как бях копняла да го изпитам и аз.

Беше нов момент в живота ми. Момент, в който всичките ми морални предразсъдъци изглежда се изпаряваха, заменени от жаждата да науча нещо ново от този мъж.

Странно... тъй като аз бях учителката, а този, който преподаваше, беше... той.

Закарайъс Ийстън ме учеше на копнеж, който не си бях представяла, че съществува, преди да го срещна.

Малкото тъжно момче.

Дивакът от джунглата.

Самотникът, воинът... опасен до дъното на душата му.