Днес пак ще излизам със Джош. Телефона ми звънна. Не знах кой е, но реших да вдигна.
-Ало?Кой е?
-Аз съм Габриела. Исках да ти кажа да забравиш за Джош. Той ще бъде мой мила.
-Какво?! От къде ми имаш номера! Връзката прекъсна. Много се ядосах,но реших да не казвам Бел, за да не я тревожа. Трябваше да изчакам до 5:00 часа, за да говора с Джош. Защо точно днес трябва да е на баскетбол. Реших да се оправя и да излезна на въздух.
Отидох до банята, за да се измия и нагримирам.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Нагримирам се,пуснах си косата. Облякох обикновена сива блуза със дънки разкъсани само на едното коляно. Обух си черните кецове и излезнах. Разбира се оставих бежка. Не искам Бел да се тревожи после къде съм изчезнала.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Чувствах се ужасно и много уплашено. Непрестанно мисля за това където каза Габриела. Мислех, че наистина ме обича толкова колкото каза вчера. Как можах да се хвана на лъжите му. Обичах го с цялото си сърце, а той постъпи така долно с мен. Вече беше станало 4:30. Отидох до нас, за да се преоблека. Беше ми топло с тези дрехи. Прибрах се за 10 минути. Облякох се само с черна тениска и си вързах половината коса на опашка.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вече беше станало 4:45. Трябваше да побързам. Вече бях стигнала. Видях го да седи на една пейка. Отидох и седнах до него.
-Как си мила?
-Ужасно! И питаш?! Не те е срам да ме лъжеш!
-Чакай! Какво е станало?
-Знеш ли какво?!...Всеки път, като те видя нещо в мен оживява отново и отново. Ти си хубавото момче за мен. Не си като другите...ти си специален. Знаеш ли изобщо колко много пъти съм плакала, че може да си с друга, а не с мен?!
-Чакай спри да плачеш! Тогава аз го прекъснах...
-Е вече знаеш....нямам очи за друг. Само ти,единствено ти си ми в ума при ставането и лягането. Постоянно мисля за теб...не го ли разбираш?!!
-Но а-аз не знаех, че мислиш... И отново бе прекъснат. Някой му звънеше. Не разбрах кой е за това му издърпах телефона от ръцете...беше Габриела.
-Това ми беше достатъчно за днес! Казах аз и затичах просълзена към вкъщи. Той ме настигна и ме хвана за ръката. Казах му, че докато не реши с кой иска да бъде не искам да го виждам повече. Не знам как се чувствах...ядосана ли бях или тъжна? Стигнах до входната врата на къщата, а очите ми бяха пълни със сълзи.
