1 част

20 3 0
                                    

Здравейте.Аз съм Изабел.Изабел Молан.Да знам, че фамилията ми е малко странна,но какво да се прави мама е виновна.Добре стига с тези глупости където ги дрънкам.На 16 съм.Имам кестенява коса,но скоро си направих омбре.Очите ми са сини.Живея с мама в Канада.Баща ми е избягал,поне така ми каза мама.Виждала съм го само на снимка и изглежда като някакъв затворник какъвто същност е.Имам най-добра приятелка.Казва се Сара.Има черна коса и кафяви очи.На 16 е и винаги е била до мен в трудни моменти.Много я обичам.Това лято реших да поработя малко като сервитьорка в едно заведение.Да не е кой знае какво,но все пак са пари.

Така нека вече да започнем.

Ден 1

-Иза..хайде ставай.Ще закъснееш за работа.
-Добре мамо.
Станах и започнах да се оправям...едвам гледах....защо трябва в събота да ме искат 7:30 на работа.Но работата си е работа.Отидох в банята и си измих лицето.Слязох на долния етаж и първото което направих беше да отида в кухнята и да целуна мама.Тя ми беше направила закуска...сякаш не мога да си направя сама,но как да й се сърдя та това е мама.Седнах и се наядох беше много вкусно.Станах и отидох да се обличам.Избрах си една бяла къса блуза  така да се каже,сини къси панталонки,белите си кецове на "adidas" и една малка сива чанта.Изглежда ето така за тези който не ме разбраха.

Изглежда ето така за тези който не ме разбраха

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Предполагам,че за работа е добре.Станах и отидох в банята и си измих зъбите.Отидох в стаята си и си сресах косата.Вързах я на конска опашка.
-Мамо,тръгвам за работа.
-Добре мила.
-Чао.
-Довиждане.
Преди мама да каже тези думи аз вече бях затворила външната врата.
Е вече бях в ресторанта и естествено там беше Сара тя просто искаше да ми се подиграва....ама въпреки това си я обичкам.
-Сервитьорке,кога ще ме обслужиш.-викаше Сара.Просто как да не и зашлевиш един....хах.
-Ей сега идвам госпожо.
-Но аз вече чакам от 10 минути-каза Сара докато се скъсваше от смях.
Аз отидох при нея и и казах да си тръгне защото няма къде да седнат хората.
-Добре тръгвам си...само после ми звънни за да се видим
-Добре чао.-казах и я прегърнах.
-Чао.
След това отидох при хората и ги настаних на масата.
-Ам..извинете тук е мръсно.-каза момчето.
-Извинете сега ще го почистя.
Почистих го.....вече малко ми писва от тези виждат,че момичето току що си тръгна и пак.Ама какво да се прави.
И общо взето ето този епизод се повтаряше до към 5:30 или 6:00 най-късно.
Излязох обедна почивка.И се видях с Нина при магазина за сладолед.Взех си сладолед....шоколадов...моята любов....хахах.Изядох го.Върнах се на работа и отново Сара беше там.
-Здравей,преателко любима.-каза тя докато се смееше.
-Здравей.
-Идвам да те взема.
-Аз да не съм малка-казах аз сърдито.
-Айде.Тръгваме.
Когато се прибрах видях нещо странно нямаше никой в къщата да знам,че изглежда като нещо страшно,но предполагам,че е отишла до магазина или при баба.Затова звъннах на мама.
-Здравей съкровище.
-Мамо къде си.
-Ами отидох до магазина.Спокойно до 2 минути ще съм в къщи.
-Добре мамо...пази се.
Както и предполагах фалшива тревога.Отидох горе в стаята и седнах на леглото извадих си от чантата безжично зарядно за да си заредя телефона.Реших вече да звънна на Сара.
-Здравей шматко моя.-каза Сара.
-Здравей и на теб.
-Случайно майка ти да я няма.
-Да защо...
-Ами защото и мойте родители ги няма..
-Ами аз звъннах на мама и тя ми каза,че е до магазина.Може да са заедно.
-На ме  ми казаха същото.
-Спокойно няма от какво да се притесняваш...
-Ето мама се прибра...искаш ли да спиш в нас??
-Добре...само трябва да питам мама и тате.
-Добре обади ми се ако ще идваш...или по скоро направо ела в нас.

-Зсравей,мамо може ли Сара да спи в нас.-попитах аз докато чаках нетърпеливо отговорът.
-Да разбира се.
-Мерси мамо.

Г.Т.С.
Тъкно излязох от нас когато Иза ми звънна и ми каза,че може да отида в тях.Зарадвах се много.Не мислех,че ще и позволят се пак нито оценките са ни добри нито сме добре с отсъствията но щом са и дали добре.Вече бях пред тях когато мама ми звънна.
-Ало кажи мамо.
-Къде си мила?
-Мамо нали ти оставих съобщение,че ще спя в Изабел.
-А...явно не съм го видяла.Ние с баща ти също ще дойдем да видим майката на Иза.
-Добре мамо.Чао за сега.
-Чао мила.

Г.Т.И.
Вече Сара беше в нас изведнъж чух звънеца отидох да отворя.Бяха родителите на Сара.
-Здравейте-казах аз.
-Здравей Иза.
-Влизайте.Мама е в кухнята.
-Добре мерси
Качих се горе и гушнах Сара скоро и е рождиния ден и трябва да имам много снимки с нея за това  от както е в нас постоянно се снимаме.Изведнъж мама ни извика долу.Ние седнахме на масата и попитахме какво има.
-Момичета трябва да поговорим.-казаха родителите ни.
-Да...кажете.-казахме двете едновременно.
-Момичета понеже имате много лоши ощенки и сте на крачка от изключване решихме да ви....

Авторкса бележка:

Е...това е новата ми история.Давайте мнения.Надявам се да ви хареса.

Сара

Сара⬇

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Иза

Иза⬇

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Feb 11, 2017 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

НевинаWhere stories live. Discover now