Volleyball Coach

2.

Най- после вкъщи. Чувствам се като прегазена от тир. Точно днеска в ресторанта трябваше да се изсипят всички хора от града. На всичкото отгоре и шефа ме хвана, че закъснях. Един път и аз да наруша правилата и те ще ме накажат. Цяла вечер не съм седнала, това беше шибаното ми наказание. И от много бързане не спрях да се блъскам в масите и сега имам синини. Каква късметлийка съм? Сега трябва и да уча, кой нормален човек дава домашна още от първия ден, е ако имате като нашия дявол в училище.
  Първата ми работа е да се изкъпя, воня на цигари и пържено, мразя я тази миризма. Влязох в банята и оставих униформата си в коша за пране. Пуснах водата и я оставих да облива тялото ми. След като бях готова се увих в една хавлия и се прибрах в моето обежище. Облякох си разкъсано долнище и широка тениска и взех учебника в ръка.

- Ставай мила, ще закъснееш.- пак съм заспала с учебника в ръка, само да не ми се е отбелязала някоя цифра на челото . Засмях се на шегата си и станах. - Да не би да казах нещо смешно.
- Не мамо.
  Дано да са ме приели в отбора, играта ми носи спокойствие, особено ако забия в на някой главата. След това се извинявам, на вътрешно се радвам като циганче в лимузина. Сложих слушалките в ушите и тръгнах, но преди да изляза видах татко да спи на дивана. Отидох и го целунах по бузата и тръгнах.
  Както си вървях, забила поглед в обувките си, за малко да ме блъсне кола. Поне колата беше хубава, шевролет камаро, за да имам такава кола трябва да лижа задника на шефа. Стигнах до училище и от колата, която щеше да ме блъсне излезе великия ми треньор. Подминах го и се запътих към Катрина.
- Здравей, лудетино. - бутнах я, а тя за малко да удари Раян с чантата си.
- Ще те обвиня в тормоз на училищна територия. - тя сериозно ли, един път бях бутнала едно момче от класа и той се удари във вратата и ме изказа на директора, след това чистих дъвките под чиновете.
- Добре, този път какво ли ще е наказанието. - след като се сети какво имам предвид, Кати започна да се смее.
- Хайде да тръгваме, че имаме при г- жа Бенет.- обади се Раян.
- Какво начало на деня, заради нея снощи главата ми щеше да гръмне.
- И без това няма нищо в нея. - ах, Катина ще видиш ти.
- Хаха, колко си забавна.- когато тръгна да върви, аз я спънах и тя се блъсна в треньора, а аз започнах да се смея.
- Съжалявам г- н Джонсън. - цялата почервеня, така става като ми се подиграва. - Ще си платиш.- прошепа ми.
- Добро утро, ученици. Решихте ли задачите? - тази госпожа да не е яла тонколони за закуска.- Кой ще излезе да ги реши?
  И разбира се, Кейлъб, умника в класа, първи вдигна ръка, но погледа на госпожата беше вперен в мен. Ясно е, че пак мен ще изпитва.
- Нека бъде Аделайда.
- Дано получиш двойка. - пошегува се Катрина.
- Мерси за подкрепата.
Госпожата започна да пише задачи, явно ги избираше "най- лесните". Когато беше готова се подсмихна самодоволно, горда е със себе си. Започнах да пиша, запънах на едната задача, но накрая ги реших, сигурно съм седяла цял час на дъската.
- Готова съм.  -започна да ги проверява и я видях как се мръщи, значи задачите са правилни. После зачерта задачата ми. Какво?
- Защо я зачертахте, тя е вярна?
- Ти ли ще ми казваш кое е вярно?
- Ама, госпожо.
- Млъкни или ще те изгоня.
- Защитавам правата си. - това не трябваше да го казвам.
- Изчезвай, първото ти отсъствие.
  Какво има против мен, тази госпожа? Е като изключим, че един път сложих лепило на чина и. От тогава ме гледа на кръв. Взех си чантата ядосано и излязох от стаята. Погледнах телефона си и видях, че са минали само петнадесет минути. Бях се загледала в телефона и се блъснах в някой.
- Съжалявам. - следващия път като се срещнем с Джонсън, трябва да черпи.
- Стана ти навик да ме блъскаш. - как ми говори.
- Да, това е единствената ми цел. - съркастичната ми страна се обади.
- Защо не сте в час? - о, сега включи официалностите.
- Изгониха ме, а сега трябва да тръгвам.
- Още от първия ден, колко добра ученичка сте, внимавайте.
- Добре.
  Подминах го, как си позволяваше да ми говори така, все едно сме първи друшки и сме се срещнали на пазар. Треньора се държи много странно с всички, но имам чувството, че с мен е по- различен. Защо за бога му е трябвало толкова млад да става учител? Ще му побелеят косите преди да остарее. Излязох на двора и седнах на дървото. Е, явно ще се чете до свършването на часа. Извадих книгата си и се зачетох.
- Бунтарке, какво четеш? - вдигнах главата си и видях Раян.
- Не съм бунтарка, тя защо ми зачерта шибаната задача,като беше вярна.
- Нали знаеш, че всичкото го прави на инат. След като ти излезе, тя  каза, че никога не тряба да правим като теб. - Катрина седна до мен.
- Уау, дала ме е за пример.
- Адел, внимавай.- Кати ме погледна строго.
- Това днес да не сте се уговорили. Всички ми казвате да внимавам.
- Кай друг ти е казал? - изпуснах се.
- А, не никой.
- Адел, да нямаш раздвоение на личността.- Раян, ти си новия Айнщайн.
- Да, как не сте разбрали до сега. - започнах да правя странни физиономии и те ми се смееха.
  Часовете минаха неусетно, като да не повярваш. Ама нормалните хора ни оставиха да правим каквото си искаме, не като Бенет. На всичкото отгоре се беше оплакала и директора ми мрънкаше. Но сега имахме волейбол, най- после. Цял ден чакам. Вече знам, че съм в отбора, както и някой от досадничките.
  Загряхме и започнахме по двама да си подаваме и аз, разбира се бях с Джесика, " първата ми приятелка". Започнахме да си подаваме и тя, като да не повярваш ми вдигна много хубаво топката. Замахнах и я забих в главата и. В този момент се радвам, че имам точен мерник.