Магьосникът в мен

Началото

Здравейте, аз съм Сабрина. На 16 съм и след три годишна раздяла с всичко познато се връщам обратно в родния си град. Вече от няколко дни съм тук. Аби е на екскурзия и не съм й казала, че се прибирам, а днес ще изненадам Лейла.. хубаво е да знаеш графика на приятелките си дори от разстояние 😂😄
Часът е 13:15.. след 5 минути Лейла тръгва на училище. Тя е една година по-голяма от мен, но доста по-ниска. Живеем в съседни входове, така че не е нужно да бързам.. но все пак излизам.
Излязох и застанах пред входа й. Стана 13:20 и вратата се отвори. Беше тя. Все същата красавица с кестенява коса на омбре до гърдите *които също си ги биваше* и кафяви очи с дълги мигли. Беше облечена в камофлажен панталон, черен потник и бели кецове на adidas. В този момент тя вдигна погледа от телефона си и щом ме видя извика:
-СИСЧЕ!! - затича се към мен и силно ме прегърна. -Не мога да повярвам, че дойде и не се обади. Откога си тук? С кого си? Какво прави през цялото време, в което не ми се обади? -тя развълнувано започна да задава своите въпроси.
-Ще ти обясня всичко, но докато вървим към училището ти. Не искам да закъсняваш заради мен. -казах аз и тръгнах, хващайки я за ръка.
Докато вървяхме и говорихме срещу нас се зададе едно момче. Изглеждаше на около 18-19 години. Беше висок, но кльощав. Имаше кестенява коса и кафяви очи. Целият беше облечен в черно. Но някак ме привлече. Лейла забеляза това и ме бутна в него.
-Ужасно съжалявам! - казах аз като погледнах момчето.
-Няма проблем - каза той и се засмя. Имаше невероятна усмивка с тръпчинки.
Не знаех какво да кажа, просто го гледах в очите. Лейла ме прекъсна:
- Аа много сте сладички, но ще се запознавате друг път. Хайде - тя ме дръпна.
-Поне ми кажи как се казваш -изивка момчето.
-Сабрина -провикнах се аз- ами ти?
-Джейкъб.
Отново вървях със Лейла към училището й, но каквото и да й разказвах, в главата ми се въртеше само образа и мисълта за Джейкъб. Какво толкова имаше в него. Какво беше това, което ме привлече...