Магьосникът в мен

Първата целувка

-Докато какво - прекъсна ме той. Не бях сигурна, че искам да му казвам..нямах навика да споделям на хората каквото и да било за себе си. А сега разказвах живота си на почти непознат.
Докато тези мисли се въртяха в главата ми, усетих как пръстите му бавно се преплетоха с моите. Погледнах ръцете ни. Усетих как пулсът ми се ускорява а дишането ми леко се зачести. После го погледнах а той с лека усмивка на лицето си каза, че мога да му се доверя, като с другата си ръка погали нежно бузата ми.
-Докато -продължих разговора- един ден, след като се прибрах от училище, видях майка ми, която опаковаше багаж. Попитах я защо го прави, а тя просто каза, че сега не е момента за обяснения. Скоро след това се прибра и брат ми. Неусетно беше станало вечер. Седяхме в стаята си и гледахме телевизия, когато чух писък от съседната стая. Писъкът на мама. Казах на брат ми да стои в стаята и изтичах при нея. Когато отворих вратата видях най-ужасната гледка в живота ми. Видях как мама лежи на леглото, а тате е седнал върху нея. С едната си ръка той държеше ръцете на мама. В другата държеше нож.
Настана неловка тишина. Гледах пода, но усещаш погледа на Джейкъб. Чудех се как да продължа. Изведнъж гласът му прекъсна мислите ми.
-Какво стана после -попита той, гледайки ме нежно и загрижено в очите.
-После баща ми стана. Мама рязко се изправи и дойде до мен като ме прегърна. В този момент дойде и брат ми и попита какво става. Баща ми явно беше прекалено агресиран и не осмисляше действията си. Той опря ножа в гръдния си кош точно където е сърцето и каза "това става". Мама рязко дръпна мен и брат ми към вратата и ни прошепна да се обуваме и че всичко ще бъде наред. Ние я послушахме. Тя отвори вратата и излезе, изчаквайки и нас. После излезе и брат ми. Погледнах баща си и със сведена глава излязох. Видях само как той плаче паднал на пода. Качихме се в колата на мама и тя ни закара до близкия хотел. Пренощувахме там, а на следващия ден баща ми беше на работа. Мама отиде до вкъщи и набързо взе багажа ни. Резервира самолетни билети и ни закара на летището. Върнахме се тук преди около месец, но не излизахме. Мама ходеше до денонощни магазини или правеше поръчки по телефона. Не искаше някой да я види и да предаде на тате. С него се чуваме по скайп. Липсваме му, но това, което направи, не е лесно за прощаване.
-Защо го е направил? -прекъсна ме Джей.
-Зададох същия въпрос на мама преди 2 седмици- обясних.- Оказа се, че баща ми й е изневерявал години наред с различни жени. Просто сега не е издържала и така започнал скандала. -отново настана гробна тишина. В ума ми се въртеше само този спомен. Усетих как в окото ми напират сълзи и побързах да ги спра. Изправих се и отидох до прозореца. Погледнах навън. Слънцето залязваше.
-Обожавам залези -казах аз без да погледна Джейкъб, който беше станал и се приблежаваше към мен. Той ме прегърна през кръста, сложи главата си на рамото ми е прошепна:
-Аз също. -след което заговори с нормален глас- Понякога седя с часове, слушам музика и просто гледам как слънцето залязва. Красиво е.
Аз къмнах в знак на съгласие.
-Приятелките ти знаят ли за случилото се? - попита той с лек трепет в гласа си. Кимнах отрицателно.
-Ти си единствения, който знае. -погледнах го през рамо. Устните ни бяха на сантиметри разстояние. Усещах пулса му в гърба си. Гледах устните му, после очите му и после пак устните. Забелязах същото и от негова страна. Той бавно се приближи до мен, обръщайки ме към себе си. Носовете ни се допираха. Изпитвах огромно желание да го целуна. И точно когато тове щеше да стане, телефонът ми звънна. Аз бързо се дръпнах от него и извадих телефона си. Беше мама.
-Да, мамо -попитах аз. Тя започна да пита къде съм и кога ще се прибера. Докато й отговарях Джейкъб дойде до мен, прегърна ме и започна да целува врата ми. Аз прехапах устна и затворих очи. Не исках майка ми да разбере какво се случва. С относително спокоен тон й обясних, че съм навън и след 5-10 минути ще съм се прибрала, след което затворих телефона.
-Така, след като бяхме грубо прекъснати, искаш ли да...
-Не сега -прекъснах го аз и се измъкнах от обятията му. Обух се и взех якето си в ръка. Той дойде, за да ме изпрати. Забелязах, че носи красив гердан с крило.
-Хубав гердан. -споменах аз. Той го свали от врата си и го сложи на моя.
-Какво правиш? -попитах аз.
-Уверявам се, че ще те видя пак. -отвърна той, съсредоточен в гердана. Аз излязох. Когато се обърнах да му кажа "чао", той отново беше плътно до мен. Разбрах, че този път няма накъде да бягам.
-Какво ще стане ако те целуна -попита той, гледайки устните ми.
-Давай!- заявих решително аз.
-Сигурна ли си, че го искаш?
Писна ми от въпроси и овъртания. Надигнах се на пръсти, ових ръцете си около врата му и го целунах. Той побърза да отвърне. Пусна ми език, както и аз на него. Прегърна ме през кръста и ме придълпа рязко към себе си. Телата ни бяха плътно едно в друго, а целувката - сякаш беше по сценарий. След около 15секунди я спрях. Прехапах леко устната си и си тръгнах.
Прибрах се и влязох бързо в стаята си. Мама дойде:
-Как мина денят ти? -попита тя.
-Знаеш, нищо интересно. Излязох с Лейла, разходихме се и се прибрах.
-Само толкова?
-Само толкова. -отвърнах аз и се усмихнах а мама излезе. Нямах навика да споделям с нея. Но сега това не беше най-важното. Мисълта за Джейкъб ме побъркваше. Сякаш още усещах ръцете му на кръста си. Ох..какво ми става??? Влюбена ли съм? Не, не може да бъде. Легнах под завивките си, гушнах мечето си и неусетно заспах с мисълта за днешния ден.