Бягай, бягай... Не им позволявай да те отведат там! Давай... Още малко! Какво... Светлина?
Още един кошмар... Пак ме залавят и пак ме пращат тук с тези недоразвити идиоти! Събуждам се... Джимин, някога най-желаният и спретнат магьосник, сега лежеше на продънен стар матрак, с овехтели джинси и тениска, подхъркващ като прасе. Ви, най-великият принц на Луната, сега беше облечен с продупчено сако и стари, овехтели обувки. Другите бяха тръгнали, кой за работа, кой за билки... Къде изчезна величието у тези хора? Всички бяхме велики... Сега сме по-скоро утайки... И в двата свята...
Станах от леглото. Одихох и сритах Джимин за добро утро, белким спре да хърка. Направих си кафе, черно, чисто. Как мразех това, че живея в този малък апартамент с още 7 тъпи момчета. Да да... момиче съм, но съм повече мъж от тях.
Живота е непредсказуем нали? Един ден се каниш да станеш учител по черни магии, а в следващия си заточен в миризливия свят на хората, принуден да ходиш в шибана обикновена гимназия. Не стига това, ами и от най-известното момиче се превърнах в тъп аутсайдер...
Джимин не спираше да хърка, а аз не можех да си изпуша цигарата на спокойствие от прасешкото му грухтене. Отказах се от надеждата за спокойна сутрин.
Часът бе още 5 и навън беше тъмно. Облякох си дънките, взех слушалки (не помня дали са моите или не) и излязох да се поразходя. Още нямаше коли. Всички спяха. Градът бе пуст и празен като Чернобил. Пуснах си една песен, която в този шибан свят май се води сатаниска или нещо такова. Започнах да си припявам на латински. Някакъв клошар май ме чу и побегна. Мама му стара, може да съм вещица, но пък не съм чак толкова страшна... Така и така нямаше никой, реших да звънна на Йоцифер или както му казвахме тук Шуга. Не питайте от къде идва, и аз не знам.
- Мда?
- Спиш ли ма, мършо?
-Шшш, ало, вещицата! Говори ми пак така и ще те убия!
-Ти съживяваш, не убиваш!
-Оффф бееее! Все го забравям това!
-Слушай! Искам да пробвам погубващо проклятие, ама ми трябваш ти, защото ако убия някой после не мога да се оправдая.
-Къде си?
-В парка до нас.
-Ти добре ли си? Аз съм на другия край на града?
Оффф тоя ще ме умори....
-Човек пак ли си се друсал?
-Знаеш, че спрях. Сега... Къде точно си?
-Пуша на пейката в дъното на парка. За колко време си тук?
- 20 секунди.
-Аре бързай!След няма и 10 секунди Шуга беше до мен. Явно си е усъвършенствал телепорта.
-Здравей и на теб!
Малко не го отразих, ама той ще ми прости.
-Можеш ли да съживиш някой след ,Avada Kedavra,?"
-Ти добре ли си? Никой не може ма овцо!
-Шугааа???
-Не мога!
-Шугааааааааа!
- Не мога ти казах!
-Не ме карай да викам!
- Добре де мога... Но е незаконно, знаеш...
- И самото използване на проклятието е незаконно, но мислиш ли, че на някого му пука за прокудените от 5 години?
Бях права. Той го знаеше. Бяхме прокудени в този жалък свят вече от 5 години. Всичко тръгна с краката нагоре като пристигнахме. Шуга изпадна в депресия и стана най-големия престъпник в града. Друсаше се, напиваше се, пушеше денонощно. Той беше този, който ме научи да пуша. От начало беше много свенлив, но после света го отрака и сега е бахти гаменчето. С него се сприятелихме веднага и станахме като брат и сестра. Знаем всичко един за друг, но не и защо сме прокудени. Нито един от нас не зае със сигурност, защо аз, Шуга и Ви сме прокудени. За другите се знаеше... Те не можеха да сдържат чувствата си и си признаха на втората седмица, но ние тримата сме корави копеленца.
-Шуга, правим ли го?
-Давай!Хеееей! Та... това е нова история. Малко фентъзи не е лошо по някога. Кажете какво мислите за сега. 😊❤️ Извинявам се, ако има грешки. 🙏🏻
YOU ARE READING
Прокудените
FanfictionКакво направи? Уби я! Сега е твой ред! ,,Crucio" ! Пак този сън... Отново и отново... Но защо този, който я уби, не е Джимин? Кой е той? Възможно ли е това да е бил грешния човек тогава? Ако ви стана интересно, фенове сте на кпопа или Хари П...