,,Avada kedavra"

133 12 5
                                    

Бягай, бягай... Не им позволявай да те отведат там! Давай... Още малко! Какво... Светлина?

Още един кошмар... Пак ме залавят и пак ме пращат тук с тези недоразвити идиоти! Събуждам се... Джимин, някога най-желаният и спретнат магьосник, сега лежеше на продънен стар матрак, с овехтели джинси и тениска, подхъркващ като прасе. Ви, най-великият принц на Луната, сега беше облечен с продупчено сако и стари, овехтели обувки. Другите бяха тръгнали, кой за работа, кой за билки... Къде изчезна величието у тези хора? Всички бяхме велики... Сега сме по-скоро утайки... И в двата свята...

Станах от леглото. Одихох и сритах Джимин за добро утро, белким спре да хърка. Направих си кафе, черно, чисто. Как мразех това, че живея в този малък апартамент с още 7 тъпи момчета. Да да... момиче съм, но съм повече мъж от тях.
Живота е непредсказуем нали? Един ден се каниш да станеш учител по черни магии, а в следващия си заточен в миризливия свят на хората, принуден да ходиш в шибана обикновена гимназия. Не стига това, ами и от най-известното момиче се превърнах в тъп аутсайдер...
Джимин не спираше да хърка, а аз не можех да си изпуша цигарата на спокойствие от прасешкото му грухтене. Отказах се от надеждата за спокойна сутрин.
Часът бе още 5 и навън беше тъмно.  Облякох си дънките, взех слушалки (не помня дали са моите или не) и излязох да се поразходя. Още нямаше коли. Всички спяха. Градът бе пуст и празен като Чернобил. Пуснах си една песен, която в този шибан свят май се води сатаниска или нещо такова. Започнах да си припявам на латински. Някакъв клошар май ме чу и побегна. Мама му стара, може да съм вещица, но пък не съм чак толкова страшна... Така и така нямаше никой, реших да звънна на Йоцифер или както му казвахме тук Шуга. Не питайте от къде идва, и аз не знам.
  - Мда?
  - Спиш ли ма, мършо?
   -Шшш, ало, вещицата! Говори ми пак така и ще те убия!
   -Ти съживяваш, не убиваш!
   -Оффф бееее! Все го забравям това!
   -Слушай! Искам да пробвам погубващо проклятие, ама ми трябваш ти, защото ако убия някой после не мога да се оправдая.
    -Къде си?
    -В парка до нас.
    -Ти добре ли си? Аз съм на другия край на града?
Оффф тоя ще ме умори....
    -Човек пак ли си се друсал?
    -Знаеш, че спрях. Сега... Къде точно си?
    -Пуша на пейката в дъното на парка. За колко време си тук?
     - 20 секунди.
     -Аре бързай!

След няма и 10 секунди Шуга беше до мен. Явно си е усъвършенствал телепорта.
    -Здравей и на теб!
Малко не го отразих, ама той ще ми прости.
    -Можеш ли да съживиш някой след ,Avada Kedavra,?"
    -Ти добре ли си? Никой не може ма овцо!
    -Шугааа???
    -Не мога!
    -Шугааааааааа!
    - Не мога ти казах!
    -Не ме карай да викам!
    - Добре де мога... Но е незаконно, знаеш...
    - И самото използване на проклятието е незаконно, но мислиш ли, че на някого му пука за прокудените от 5 години?
Бях права. Той го знаеше. Бяхме прокудени в този жалък свят вече от 5 години. Всичко тръгна с краката нагоре като пристигнахме. Шуга изпадна в депресия и стана най-големия престъпник в града. Друсаше се, напиваше се, пушеше денонощно. Той беше този, който ме научи да пуша. От начало беше много свенлив, но после света го отрака и сега е бахти гаменчето. С него се сприятелихме веднага и станахме като брат и сестра. Знаем всичко един за друг, но не и защо сме прокудени. Нито един от нас не зае със сигурност, защо аз, Шуга и Ви сме прокудени. За другите се знаеше... Те не можеха да сдържат чувствата си и си признаха на втората седмица, но ние тримата сме корави копеленца.
  -Шуга, правим ли го?
  -Давай!

Хеееей! Та... това е нова история. Малко фентъзи не е лошо по някога. Кажете какво мислите за сега. 😊❤️ Извинявам се, ако има грешки. 🙏🏻

Прокудените Where stories live. Discover now