Прокудените

Шекспир а?

С Шуга вече бяхме в училище. Ох, живот мечта! Първи час математика.
Седнах на чина до Джимин. Защо точно до него ли? Ами защото госпожата ме задължаваше. Трябваше да му помагам, но той не приема помощ, защото е твърдоглав пуфляк! Не изгарям от желание да му помагам, но ако си вдигне оценката ще спечеля точки пред оная коза.
Часът започна. Както винаги си знаех урока, просто защото знаех всичко по този предмет за следващите години в тази мизерия. Джими седеше точно до мен и говореше с едно от момчетата. Не можеше ли поне да внимава? Напипах пръчката в задния си джоб. Така ме подканваше още сега да го очистя. И тогава се замислих за съня който сънувам от 2 месеца насам. Смъртта на сестра ми.
   Мъж с качулка седи пред нея, насочил е пръчката си. Прошепва някакво нечувано за мен заклинание и нея вече я няма. Превърнала се е в лунен прах. Чист и светещ под светлината на пълнолунието, сякаш все още душата и е в него. Не мога нищо да сторя. Мъжът тръгва да бяга. Следвам го. Виждам само откъснати сцени, сякаш бяга в мъгла. Изваждам пръчката си и в момента в който го виждам през клоните...
   -Госпожице пак не сте в часа ми!
   - Извинете Госпожо!
   -Нали говорихме, че ще сте по-отговорна!
   -Извинете.
   -Внимавай!
    - А, Госпожо, може ли да изляза?
   -То се е видяло, че така и така ще блееш. Излизай.
Отидох в тоалетната. Винаги когато се сетех за това ме избиваше на плач. Стоях там около 10 минути, а да вляза в час нямах намерение.

,,Ей Шуга! Мини през кабинета по мат, вземи ми раницата и ела на покрива! К."

Изпратих съобщението и се затичах към покрива на гимназията. Седнах на ръба и се замислих- ,,Какво по дяволите значи този сън?"
- Кой сън?
Добре че паднах назад иначе сега щях да летя към циментовите плочки пред входа на училището. Защо имам този блажен навик да мисля на глас? Чеки,чеки... Има някой зад мен, който ме е чул...
-Кой си ти?
Още гледам в небето, без да съм погледнала човека, така елегантно стреснал ме.
-Ох, слабоумна ми саквартирантке... Ви се наричам аз!
-Час по литература а?
-Мн кофти предмет. Учим Шекспир. Да бъде или да не бъде? Това е въпроса! Капиш?
-Да, да. Сега ми помогни да стана!
След като изтърсих задника си се наместих пак на старото си място.
-Та... За какъв сън говореше?
-Сънувам смъртта на сестра ми.
Кратко, точно и ясно. Няма какво да овъртам и да разказвам сълзливи истории как сме си играли като малки. Изведнъж, сякаш Ви пребледня. Не ме пита ,,Нима сестра ти е загинала?" или нещо такова. Просто стоеше, целия блед и необелващ и дума. Възможно ли е той също да е замесен?

Хорааа! Трета глава след 2 месеца! Аз съм герой! Съжелявам, че се забавих толкова! Живота е нечестен, знам! Просто имам адски много да уча (не че го правя) и дори в момента трябва да пиша теми по немски, но уви аз съм тук и дописвам глава. Кажете си мнението моля! Сладурчета мамини! Едно вотче някой? Щастие! ❤️